Поезия

Имаш тяло за грях и душа – за поема...
Как – кажи – да реша тази сладка дилема?
Да изтръгвам ли стихове от мечтите ти диви?
Да се гмуркам ли в рифове със корали красиви?

Обичам те, сестричке моя,
повече от себе си дори.
Душата си бих дала да мога
да не виждам твоите сълзи.

Навън нощта кристално чиста е
в магия бяла и снежна луна.
А сълза ме пари с болка неистова
гасне и попива в снега.

Не съм една от тези хора,
които видимо ще се усмихват,
а вътре скрили свойта завист и умора
след теб в злоба ще избликват.