... Заключени във Времето сме ние, заключени от Любовта...
Заключени от призраци, заключени във Лудостта...
Времето е част от нас – Илюзия и Необятност...
Изплъзва се от шепите безмилостно със свойта краткост...
Пристанище – море, отсам вълните,
завързано към кея със въжета.
В широките стени на вълнолома
е възелът на истинския вятър,
в нарастващия екот от вериги...
Пияният разби стъклата, възседнал всеотдайно риска.
На улицата – по средата – каквото нямаше, поиска.
И после дълго дирижира невидими за нас оркестри.
Кола в сандалите му спира, но няма той да се отмести.
