Огледален свят
Ще се разтворя в тази тишина. Не те очаквам. Чакащият губи. Навярно ако тръгна ще сгреша, но толкова е тихо помежду ни...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Дъждовен стих
Дъждовен стих, мелодия и пролет... И става топло, топло у дома. Разлиствам се от корена нагоре, сияеща отвътре в светлина.
Миражни мисли
Миражни мисли идват на приливи и отливи, в мен отчаяно сърце тупти. Могат ли да ме напуснат щом са тъй натрапчиви?
Малък жест
Малък жест в живот без чест, от суета заслепен, всеки в ежедневието потопен, липсва радост – малък жест от някой милостив “беглец”.
Обвинявам те
“Обвинявам те” е израз безполезен. Ще се съгласиш, ако не си вбесен. Ако нещо лошо мен ме сполети – просто ей така: случайно да ме връхлети, ще се радваш ли? Ще ти олекне ли?
Илюзии
Няма как към нещо да се приобщим, ако не желаем, но каквото и да се твърди, всеки избира за какво да си дърдори.
Само поезия
Закачливото високоумие е като изглупяване при мен, а несериозността в старание изисква да не ми се и обръща никакво внимание.
Женска подлост
Дано да има някъде жена – удовлетворена, само че – омъжена. Може да е интересно твърдението безполезно, че женската логика според мен е “майстор” и “жонгльор” безспорен, за да е на себе си жената “удобна”.
Лист хартия
На лист хартия можеш да напишеш всичко– стих, или най-мъдрата си мисъл, осенила те внезапно...
Мъжът, който обичаше да рисува слънчогледи
Имало едно време един мъж, който дълго се лутал в живота, но не се боял – ни в зной, ни във дъжд, да търси своя път, да носи своя кръст.
Тече същата река
“Тя е ангел” – казва той. “Той е ангел” – казва тя. И не могат да намерят в себе си покой те на таз земя...
Вятър гони листата
Отново есен е, отново падат листата, и със своя мек килим покриват земята...