Часът настъпи! Камбаната силно удари! Младежът се бавно упъти, по пътя към своите гробари.
Времето мрачно проклинам със черния, сухия сняг, в душата си клетва изричам на другия, чуждия бряг.
Най-топлите сини води, разливат се в залив безкрайно златист, горещият пясък стъпалата гори, разпалва копнежа на всеки турист.
Скоро чувствата ще бъдат забранени. Ще предпишат. лекарства против тях, помагащи да ги забравим.
Ти днес ме запали и изпуши душата ми.
Чаках те на улица четиридесет и четири. Тя се намира точно от лявата страна на сърцето ми.
Рибите, родени в аквариум, се плашат от вълните в морето...
Тръгваш от точката, кой би предположил – ще повториш търпението на ембриона – защото си или много глупав, или знаеш какво слага точка: накъсаните сънища...
Виждам как се усмихват вътрешностите ти. Как по вените ти излизат свастики. Пак се опита да прецакаш времето. Щом си мокър, значи ще вали.
Спиш само двайсет и петия час. Лицето ти е възглавничка за игли. Ръкавиците ти са чужди. Затвориш ли очи, виждаш скелета си.
