За кого да пиша?
За кого да пиша, за душата?
За света, преминаващ покрай мен
или за времето отминало, когато
дните бяха ярки и желанията вечни?
Няма нищо в душата вече,
раздадох я с дните безметежно
на всеки срещнат, дръзнал да си вземе
откъсвах от събраното с тебе.
Написаното бавно избледнява.
С мастилото отново искам да зашаря
и цветен образ върху листа да създавам,
но няма смисъл, а и думите ги няма вече.
Румяна Уитчер
Румяна Уитчер е родена в град София, където завършва основното си и средно образование, а по-късно и Софийският Университет “Свети Климент Охридски” със специалност Биология. От 2001 година живее в провинция Сомърсет, Великобритания, но не престава да бъде…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар