Ад и черен шоколад
На границата между ад и рай
целувката им ти вещае край...
Нощта е тиха, тъмна,
плашещо студена...
Луната не ще прости за
любовта несподелена!
Галят ли те слънчеви лъчи,
сълзи заливат ли кафявите очи?
Денят обича да се смееш силно,
недей да гледаш тъй безсилно!
Защото ти мечтаеш си за
сините очи,
а той в друга вижда
своите мечти...
Любов горчива като черен шоколад,
не в черното, а в синьото е твоят ад.
Ирина Митева
Ирина Димитрова Митева е родена на 27 март 2000 в гр. Димитровград. Възпитаник е на езиковата гимназия в бригадирския град, където изучава английски и немски език. Следва “Право” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Има изключителен интерес към…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар