Старицата

Старицата

Тя стои на пейката отпред
и присвива поглед катарактов.
Залез калайдисан, с цвят на мед
спря до нея и се заоплаква.

Дворът се задави с тишина.
Смок танцува в пустата градина.
Гръб превива старата лоза,
ялова от сума ти години.

Скъса стрък от прашния чимшир,
в шепота му кротко се заслуша.
Слънцето сред рижавия щир
като мързелив котак се сгуши.

Дюлята с артритни рамене
с тънък шал от вятър се намята.
Старата без глас нощта кълне –
да не идва, че не се понася.

Че не мигва. Бяга й съня.
То, аслъ, какво я изморява...
С кучето си дума през деня,
но стъмни ли – толкоз пусто става...

Плаши я нахлупеният кош
на тъмата, с призраци осеян.
Ден да мине, да не дойде нощ –
туй й е молитвата на нея.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------