Този, който тъпче само долу

Този, който тъпче само долу

Вкопчен в уюта на земната твърд
и закопал във пръстта като кърт,
и като камък, вдълбан във калта,
и като гущер, зарит в пепелта

пъпли в тревите и стъпва във угар,
свива уютно котило със други
себеподобни – безкрили, сковани
в страх от небето, добре подковани,

тъпчещи ниско сред буците пръст,
с полет единствен, белязан от кръст –
нему е чуждо и не проумява
колко е нисък и как оскотява

свит във черупка от зли битовизми,
гледащ света през удобната призма
на благоденствие самодоволно
и се присмива, и смята за болни

тези, които, откъснали корен
със ветрове и вихрушки се борят
и хоризонтът е тяхната цел,
тяхната мъка и техен предел.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------