Разстоя(ни)я

Разстоя(ни)я

Беше слънчево и топло –
              онзи ден,
пусто и безцветно
бе сърцето. Нехайно –
оглеждаше се във влюбените
              покрай мен.
Днес капки дъжд танцуват
по перваза. Сливат се в нежния воал –
феерия, цветя, парченца от сърца,
              на любовта пиедестал...
Ще текнат ли сълзи,
              че утре няма да те видя вече,
че ще си тръгнеш,
              или защото може да боли!?
Шегуваш се! Не искам и не могат, и
              никога не биха те могли...
Нали си тук,
              сега! В прегръдките ти
останалият свят е в мъгла.
А те...говорят за трагедия
на любовта. Трагичното за нея е далечно –
              от днес до утре, от мене до света!
Дори не подозират
              как жестоко те грешат.
Не е любов, когато те унася тишината –
                              в последните акорди
                                              на нощта...