Петуния

Петуния

Петуния уханна,
нежна като кадифе,
изпълнила си двора
с твойте летни цветове.

В червеното си скрила
кървящото сърце,
с лилавото си подранила
да предизвикаш усмивки на лице.

В белотата си прикрила
спомен за загадъчно момче,
с което младостта ни е ранила
и подминала ни е със своите криле.

Със синьото изпращаш бързите послания
към залеза и знойното небе,
и превръщаш летните желания
в разцъфнал спомен на дете.