Петуния
Петуния уханна,
нежна като кадифе,
изпълнила си двора
с твойте летни цветове.
В червеното си скрила
кървящото сърце,
с лилавото си подранила
да предизвикаш усмивки на лице.
В белотата си прикрила
спомен за загадъчно момче,
с което младостта ни е ранила
и подминала ни е със своите криле.
Със синьото изпращаш бързите послания
към залеза и знойното небе,
и превръщаш летните желания
в разцъфнал спомен на дете.
Румяна Уитчер
Румяна Уитчер е родена в град София, където завършва основното си и средно образование, а по-късно и Софийският Университет “Свети Климент Охридски” със специалност Биология. От 2001 година живее в провинция Сомърсет, Великобритания, но не престава да бъде…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар