Влизаш в душата ми

* * *

Влизаш в душата ми.
“Билет за един, моля!”
“За един ден ли?”
“Да.”
“Заповядайте, разгледайте на воля.”
Влизаш и се чудиш защо е толкова студено.
Поглеждаш, а под снега – изгорено.
Обиколката започва от галерията – влез!
Спокойно, едва ли нещо ще разбереш.
А колко хиляди цветове има...
Мислиш си... “Такава ли е Пролетина?”
Картините варират – от море през зимата
до разцъфтяващо цвете в градината.
Следващата спирка – театъра.
Един човек във всички роли – наслади се на спектакъла!
Препоръчвам ти да минеш и през кафенето,
там бездомници са се скрили от студеното.
Заговори един от тях – имат какво да кажат.
Света по различен начин ще ти покажат.
И до плажа ще стигнеш.
Не е лято, а е пролет там
и само докато мигнеш
седиш на пясъка сам.
Ще те закарам и на опера, и на кино,
само от скука не умирай!
После ще се разхождаме, пиейки вино.
Късно вечерта ще ти кажа “Заспивай!”
За 24 часа толкова стига.
Ще се събудиш на другия ден.
“Ще останеш ли?“ – питам те аз, а в ръката ми книга.
Отговаряш ми “Не, прекалено съм изморен”.
Поглеждаш ме и ми се присмиваш.
Ставаш и си отиваш.
Прошепвам “Чао, няма да се видим!”
Книгата изпускам и издишвам дим.