Полъх
Дума. Поглед.
Полъх от коса.
Място. Стая.
Под една звезда.
Там съм, виждаш ли?
В празна стая,
с поглед в себе си
с място – никъде,
с думи – липсващи.
И после се появяваш ти
И после...
Думи, погледи, коси...
Страст. Любов.
Между две звезди.
Симона Иванова
Симона Иванова е родена през 1994 г. в гр. Търговище. Завършва “Връзки с обществеността” (бакалавърска степен). Живее и твори в София. По професия: шеф-готвач, интереси: кулинария, здравословен начин на живот, писане, семейство. Пише поезия. Подготвя за…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар