Двубой
Два силуета в мрак съзрях,
два погледа във мене впити,
единият грозен, но велик,
другият дългокос, изпит
ме гледаше от бледото лице
и ръка протегна да ме спаси
от грехове и поквари зли,
но аз избрах по другия да тръгна...
Разкошът отведнъж познах
и залюбих живота и този мъж.
Имах всичко, правих това,
което даваше ми той на длан.
Минаваха си дните,
щастие огромно, но не било вечно,
после го разбрах...
Беше късно. Бях продала
и душата си на Него...
Кой бе това? О, Сатана...
Твоята целувка аз приех,
сега ридая, но сълзите
на тебе продадох, последното
което имах...
Сега нямам нищо...
Не знам от кой прошка
да поискам...
---------------
Из поетичната книга “Отиваш си, за да дойдеш пак”, Бургас, 2017.
Стефани Петрова
Стефани Петрова е родена в гр. Айтос. Там минава безгрижното й детство и първите й стъпки в поезията. Живее и твори в гр. Бургас. Радва се на деца и внуци и продължава да пише. Дебютната й поетична книга е “Отиваш си, за да дойдеш пак” (2017 г.).
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар