Обичам те, море
Обичам те, море!
Дори да съм далеч
сърцето ми се връща
към този бряг и старата ми къща.
Израснах с пясъчните кули
и шепота на морските вълни.
Мислено вървях по златната пътека
на залеза примамлив и красив.
Не успях да уловя дори искрица
за утеха в умореният ми ден,
когато е студено да ме сгрява,
да ми връща спомена за теб.
Обичам те, море, ще се завърна,
защото тук е моят дом.
А някакво гласче дълбоко в мен
не дава на душата ми покой,
че земният ми път е кратък.
Ще се слея с теб море,
нека се превърна в зрънце пясък
и отлива разбойник да ме отвлече.
Фотинка Христова
Фотинка Василева Христова е родена на 1 януари 1953 г. в гр. Поморие, където живее и работи и досега. Поезията й е хоби. Влюбена в изящната словесност, пише стихове още от ученическите си години. Публикувала е свои творби в периодичния печат. Автор на…
Всички текстове и книгиКоментари
Свързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Добави коментар