Не бързайте!

Не бързайте!

Не бързайте, душата си отива.
Не ще я върнете назад,
а вие – никога
не ще се върнете назад.
Но в мислите си –
искрени, наивни,
или пък в думите ви –
празни и обидни,
не ще намерите нито една
позната истина.
Една тъга от разстояние ви вика:
“Забравихте ли ме, не бях ли някога и ваша?”.

Душата си отива, бързайте напред.
Попийте всяка болка с морната си кожа
и – напоили своите коне задъхани
се радвайте на нощни пеперуди,
които пърхат – луди все навред.

Душата ви – поредната заблуда
отива си и вече
няма история и вечност
останало е бъдещето празно
да ви напомня за забравеното детство
и ви теши с надежди за забрава...