Тихо е

Тихо е

Тишина, ти имаш две лица.
Едното се оглежда
в покоя на отвъдното,

а другото е част
от живата ни същност,
носеща безплътието на душите ни.

И само с теб приживе
се срещаме със себе си,
със Бог,
със Нищото ,
със Всичкото.

И смирено потъваме в твоите обятия!

Смирен

Защо да бъда мрачен ?
Изгревът за мен
да е прокоба?

Защо да бъда тъжен?
Със мен е обичта ми,
люлка на илюзии!

Аз имам време
и огледалото
безмилостно ме съди.

Спокоен и смирен
пред него коленича.
Кому, да се помоля, Господи?!

Константин Корадов
31.03.2019 г.