Ромски огън. Ромите в Средец

ISBN:
978-954-471-084-2
Размери: 
21.5 × 14.5 × 1.2 cm
Брой страници: 
88 стр.
Година на издаване: 
2009
Рейтинг: 
0
Цена: 
6,00 лв.
Отстъпка: 
-1.00 лв
Цена: 
5,00 лв.

По думите на изтъкнатия български учен Максим Мизов дълги години ромският проблем бе опасно “минно поле” или поне своеобразна “забранена за свободен достъп територия”. В тях откритостта, гласността и популяризацията на неговата същност и специфика (историческа и актуална), разкрити и осветлени в резултат на отделни научни изследвания, бяха “персона нон грата”. За вниманието и интереса не само на широката читателска аудитория, но и на профилирани научни кадри, изследващи сродни проблеми и сфери.

Обстановката, в която малцината изследователи на ромския проблем рядко се срещаха или малко знаеха един за друг, за собствените си научни планове и постижения. За съжаление те бяха лишени от възможностите за перманентен активен и плодотворен творческо-изследователски контакт и диалог. Някои от тях дори визуално не се познаваха или изобщо нищо не знаеха за съществуването на други, които също така бяха отдали предпочитанията си на проучванията на тези дискретни, интересни и значими въпроси.

Не можем без дълбоко и искрено съжаление да не си спомним за нерадостните преживявания и ситуации, при които години наред тези, които са се интересували и работили по него, са творили, в значителна степен и форма лишени от надеждата, че ще имат реалните възможности, предпоставки и условия да поставят плодовете на научните си търсения на изследователските си амбиции пред обектива на вниманието на други специалисти и хуманисти, или на интересуващата се от това по-широка публика. Не може да не са огорчени и да не съжаляват за онова безвъзвратно пропуснато време, пропиляно за истински и плодотворен научен контакт диалог “tete-a-teta” със сродните, обрекли се на подобна участ творчески души.

Всъщност в истинския смисъл на думата циганологията у нас не е и все още не съществува като автономна и дефинирана научна дисциплина. Голям пробив за разбиването на леда направи Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий”, който откри специалност за студенти роми. Биографията на историческите и актуалните опит и за проникване в дебрите и разгадаване на потайностите на тази “тера инкогнита” от страна на работилите досега изследователи е била винаги обвързана и подчинена на техните строго професионални интереси и подходи – философско-социологически, етнографски, етнодемографски и т.н. Това поставя много високи и отговорни задачи пред онези, които сега навлизат в нея и се “поддават на съблазънта”, “прелъстяват се от примамливото естество на този крайно деликатен и значим проблем”. 

Само допреди няколко години научните работници, захванали и отдали се на изследването на споменатия проблем, къде спорадично, къде по-системно, откровено казано се брояха на пръсти, а публикуването на резултатите от техните научно-изследователски търсения и достижения изобщо не са или изключително рядко са поставяни в “дневния ред на проблемите” за тривиалната за такива случаи репрезентация на дейността им.

Освен крайно откъслечните, спорадичните публикации по ромския проблем преди 9 септември 1944 г. в някои вестници и списания и с изключение на публикувания труд на д-р Н. Шейтанов, след тази дата могат да се набележат поне три вълни в неговото развитие:

Първа вълна – на теоретико-изследователския интерес – се свързва с времето от края на 50-те до средата на 60-те години. Тогава видяха бял свят разработките на Н. Шейтанов, К. Костов, А. Примов, популярната работа на Д. Тенев, Т. Такров и В. Маринов, както и две етнографски изследвания на бита и културата на нашите роми, осъществени от В. Маринов и И. Георгиева. След тях настъпва едно 15-20-годишно затишие по фронтовете на изследването на ромския проблем. По-късно започна един “ледников период” от 70-80-те години. Не бе възможно да се провеждат и популяризират изследвания в тази проблемна сфера.

В самото начало на 80-те години започна периода, с която се оповести настъпването на втората вълна на теоретико-изследователския интерес и дейност на ромския проблем. Тя се състоеше в направеното първо по рода си мащабно емпирично-социологическо изследване на този въпрос по социална поръчка. То бе изпълнено от авторски колектив в състав: “Д. Димитров, Б. Чакалов, И. Георгиева, К. Дечев и П. Георгиев, а резултатите от него бяха засекретени и предназначени за ползване от много тесен кръг управленски и ръководни партийни кадри от най-висшия ешелон.

В този “ледников период” бяха защитени и първите две кандидатски дисертации, посветени на ромския проблем. А те бяха на П. Георгиев и на А. Колев. В духа на времето бяха проведени в “закрити специализирани научни съвети”, което още повече редуцира възможността за популяризиране на проблема и на труда на техните автори. През 1980 г. пък Е. Марушакова депозира чрез дипломната си работа своите пристрастия към разглежданата проблемна област, за да се отдаде в последствие изцяло и най-активно на нея от позициите на етнографския анализ.

През това десетилетие системно работещите по този проблем, скромно казано, бяха половин дузина: Д. Димитров, П. Георгиев, Б. Мизев, Е. Марушакова, А. Колев и М. Мизов.

Принос в изследването на ромския проблем има ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” с откриването на специалността “Начална училищна педагогика и ромски език”, с водещ проф. Христо Кючуков, който през март 2005 г. гостува в гр. Средец и се срещна с ромите и общинското ръководство. Вестник “Средец” от 23 март 2005 г. се спира на няколко актуални проблема, които разгледа бележития проф. Христо Кючуков. Тук поместваме част от интервюто, проведено от Атанас Радойнов.

А.Р. – Професор Кючюков, сещате ли се в момента за някоя ромска песен с универсално човешко съдържение?

Х.К. – Има една много стара ромска песен, която започва така: “Ето от там идва майката на моите деца, деца-сирачета”. Песента възпява майчинството като най-святото нещо в същността на жената. Ромската майка не прави изключение от всички майки на света. Злепоставянето й е в резултат на медийното преиначаване, защото не всички ромски майки продават децата си или ги изоставят.

А.Р. – Професор Кючуков, Вие сте преподавател по ромски език и култура във Великотърновския университет. Доколко може да се самоопредели ромската култура?

Х.К. – Ромският език е един от най-старите езици, води началото си от индийските езици. Същото се отнася и до ромската култура. Още преди десет години, с починалия вече проф. Мирослав Янакиев, имахме идеята да се разкрие в Софийския университет специалност “Ромска филология”. По една или друга причина това не стана. Впоследствие Великотърновския университет откликна. По света има 20-30 департамента по ромски език и култура към престижни университети – в Чикаго, Остин, Манчестър, Болоня, Грац, Виена, Букурещ, Братислава, Москва, Солун и др.

А.Р. – Да разбираме ли, че в тези факултети по ромски език и култура основната част от обучаващите се са роми, че образованието е верния път за културната интеграция на ромите?

Х.К. – Точно така! Ето във Великотърновския университет се обучават 41 студенти-роми. Тези млади хора само за година, година и половина станаха съвсем други хора. Отърсиха се от комплексите си, станаха личности със съвременен мироглед, с активно гражданско отношение към всичко, което ги заобикаля. Утре тези образовани роми ще отидат в ромските махали и активно ще работят за просвещаването и пробуждането на ромската общност.

А.Р. – Разполагате ли вече с необходимия учебников инструментариум?

Х.К. – Аз съм автор на три учебника по ромски език.

А.Р. – Бихте ли маркирали взаимните културни влияния във времето между двете общности – българската и ромската?

Х.К. Ще дам някои примери за такава културна интеграция. Например, ромската сватба е изтъкана от елементи, взети от българската сватба – показване чеиза на невестата, ризата на девствеността й след първата брачна нощ, благата ракия и т.н. Искането на прошка на Сирни Заговезни го има и при ромите. Ромите участват в кукерските игри. От своя страна ромите също са повлияли върху някои културни български изяви – езика, танците, ладовите особености на някои песни и пр. Всички роми танцуват превъзходно българските народни хора. От друга страна съвременната чалга и фолк имат вплетени в стила си ромски влияния.

...

Авторът

Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също: