Родът Милини. Родова хроника

“Родът Милини. Родова хроника”
На корицата: “Нестинарки” – художник Анна Михайлова.

-----------

Баща ми Стамат Василев Милин през последните години от живота си започна да събира сведения за своя род с намерението да направи родословното дърво на рода Милини. Това беше преди около 30 години. Свърза се с роднини от Бургас, София, Пловдив и други градове, кореспондираше с тях и събра доста обширна информация до тогава. За жалост не успя да завърши тази дейност, но останаха неговите записки, тетрадки и писма. Днес ми се иска да бях обърнала по-голямо внимание и оказала помощ, липсват ми неговия ентусиазъм и отдаденост, съветите му, осъзнавам, че има много неща, които да го питам. В негова памет реших да продължа делото му, да потърся нова информация, да обобщя и подредя събраните данни, снимки, спомени за рода Милини в една книжка и това да остане за нашите наследници.

Аз съм родена в гр. Бургас. Тук израснах, учих, тук създадох семейство и до сега живея и работя тук. Обичам моя град, обичам морето, неговия простор, обичам го сутрин при изгрева на слънцето и вечер при изгрева на луната, обичам морския бриз. Откакто се помня, спортуването и разходката в морската градина и край морето с родителите, по-късно с приятелите, със семейството ми е била и до днес е необходимост, затова често казвам, че не бих могла да живея на друго място.

Но има още един град в България, който е свързан с моето детство, със скъпи за мен хора и спомени, неизбледняващи с годините, с красотата на Странджа планина. Това е град Малко Търново, родният град на моя баща. Той е напуснал рано града и е дошъл в Бургас, където създал семейство и остана тук до края на живота си. Но никога не скъса връзките с рода си и тази близост е предал и на нас, неговите деца. През детството ни почти всяко лято прекарвахме в Малко Търново, където живееха три от лелите ми с техните деца. Идваше и още един братовчед от София и се събирахме много деца на близка възраст и игрите и приключенията ни нямаха край. Всичко, което помня от околностите и забележителностите на този град, днес туристически дестинации, от красотите на Странджа планина, от топлината на дядовата къща, от добротата, хумора и интересния диалект на жителите, са от тези незабравими лета.

Доста по-късно осъзнах, че детските ми спомени от летата в Малко Търново ме свързват и с моите прадеди, с голямото дърво на моя род, чийто корени са дълбоко в Странджа.

В процеса на работата си по тази тема установих, че представителите от четвърто, пето и следващи поколения се познават слабо или въобще не се познават, някои са чували за един или друг и почти не поддържат връзки. Вярвам, че ще бъде полезно и любопитно за по-младите, които в забързаното си ежедневие нямат време да се интересуват от родословието си, но след време няма да има кого да попитат и да го предадат на децата си. Голяма помощ получих от братовчеда си Йовко Мавров Йовков, който преди години на основата на събраното от баща ми и собствени проучвания състави и нарисува почти пълно за това време родословно дърво, което ми предостави.

Благодаря на роднините, които отклликнаха и доставиха спомени, данни и снимки.

Благодаря на брат ми и сестра ми, които ме подкрепяха и помагаха в избора на материали и подреждането им.

Благодаря на приятелите, които ми осигуриха достъп до документи в архивите и книги с материали.

Изказвам уважение и признателност на спонсорите, без чиято финансова помощ тази книжка нямаше да бъде издадена. Всеки от тях даде от сърце, никого не съм молила, оставих всеки сам да реши. Най-голям спонсор е д-р Светлана Милина от гр. Бургас, специалист-ортодонт, наследник на рода на Васил Димитров Милин и Ирина Войнова.

Благодаря на колектива на издателство “Либра Скорп” за професионализма при подготовката и издаването на книгата.

Румяна Милина

-----------