Любовта ми бе плод на мъката, че не мога да съм с теб.
По самодивските хорища билки се берат, нагиздени девици венчета плетат...
Романтична е Родопа. Странджа е мистична, величав е Пирин, Рила фантастична!
Очите ми се пълнеха със сълзи, не когато си пуках главата и разкървавявах колената, не когато получавах плесници...
Сумрак денят започва да гони, появява се месецът от бронз отлят, светлините на препускащи вагони равнината ослепително браздят.
Наведох се и взех стотинка на земята паднала. Една стотинка с нищожен номинал...
В такава утрин искам да се върна, когато лъч хор птичи дирижира...
Пътека черна, стройна, жива прекъсна бодрия ми ход. В скали и тръни тя извива като забързан октопод.
Рибар чудак е в лодка самобитна. Зове го тази приливна вълна. Нечакано за себе си - обикна и вятъра, танцуващ със платна.
Обвита в черна пелена, Земята тръпне в самота. Разбира днес една жена, че трябва да спаси света.
