Равновесие

Равновесие

Материята те влече надолу
и опитът ти с нея е единствено горчив.
Понякога лежиш като убит на пода.
Нима разнищваш кой е прав и кой е крив.
Безмълвно страдал си от нечия обида
и лош си ставал – да се защитиш.
Събуждали са вещицата в мене,
така че аз ли съм това – не мога и да видя...
Безсилни са ръцете ти да оградиш
и да запазиш светлото, в което вярваш.
Аз може би мечтая единствено баланс,
блажено равновесие, в което
да примиря земята и небето
в нас. Оттук нататък, докъдето
и да искам да избягам
от плахост или от тревога,
посоката да бъде – към баланса,
а не към диви, мрачни тъмноти.
Неимоверно е усилието, докато усетиш,
че можеш с лекота да се крепиш,
да крачиш плавно по ръба на етер,
по граница между балон и нож.
И ето. Идва ден. И идва нощ.
А иска ти се просто да си цвете.