Последната усмивка

Последната усмивка

*
Последната усмивка бе,
на милиони парченца счупена.
А първата усмивка бе,
когато те срещнах.
Срещнах те на онези мрачни стълби,
чакайки ме
с букет красиви рози
и запалена цигара в ръка.

*
Има ли нещо по силно,
от човешкото сърце.
Сърце,
разбито на милиони парченца? – питам аз.
Разбивано отново и отново,
а все така живеещо,
неуморно тупти?
И тогава видях онова дете,
което на гроба на баща си
цветя поднасяше.

*
Дали той си мислеше за мен?
За мен,
по същия начин по,
който аз си мислих за цветовете,
цветовете на любовта,
докато съзерцавах луната