Понякога

Понякога

*
Понякога дните ни са толкова цветни,
че ни е страх да си помислим за лошото през призмата на лалето.
Може понякога да ни е до шеги и до смешки,
но сълзите ни да са толкова тежки,
като бреме, носещо спомена на зарасналите вече,
забравени от спомени рани...

*
Понякога си мислим,
че през октомври е толкова мрачно
и толкова самотно.
Но кога за последно забелязахме
усмивката на топлия септември.
С красивият топъл дъжд.

*
Окапваме като листа през септември,
а душите ни, толкова безполезни.
Лутащи се в пълен мрак.
Загубени в огледални сенки,
търсейки своя дом.
Толкова бедни чакаме своя север.
Но и така и не се научихме
да се вслушваме в добри съвети.

*
Понякога имаме нужда от съучастник,
който да може да ни прости,
след като бурята отмине.