Събира всички скитащи мисли нощем,
най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран.
Подскача на един крак, сякаш играе на дама
през набраздените дневни радости на площада.
Ако не миришеш на “Pino silvestre”, ако нямаш платненки “шанхайки” и ако не носиш дънки “Super rifle”, тогиз не си никакъв гъзар. Така беше навремето. На струмишкото стъргало имаше засадени два реда липи и маслини, които ухаеха невероятно, докато цъфтят...
Стоим си равнопоставени помежду си:
Мохамед, Буда и Христос,
Аз и съпругата.
Хапваме си нещо... Галактики... планети...
Предъвкваме безсмислици до безвкусност...
