Казват, че Туиги остарявала грациозно. Аз остарявам като сърна, която непрекъснато тича. Всяко място, което предлага почивка...
Надвесена над думите строго отбелязвам грешно написаните и неуместно употребените.
Аз съм само статист в онази история. Съдбата не ми е отредила главна роля. Стоя зад кулисите и чакам знак от режисьора.
Не съществува нищо друго извън мен и независимо от моята воля Богинята майка съм на Вселената. Едно зрънце пясък. Една светла прашинка.
Само насън знаеш как да освободиш кладенеца на душата си. Наяве е суша.
Твоите тъжни очи като презрели къпини капят връз душата ми.
Уморени от разходка по земята, където няма разумност, заспиваме във вечното време на съня. Утре ще се събудим в прегръдките на новия млад свят...
гледаш ли братко как пее водата говорят сенките в звездна мрежа люлеят се вечери гнездят се сутрини...
пред голямата вълна се закотвям в Теб не ме плашат нито мъртви морета нито мъртви риби...
Когато дойде времето от което нищо не остава моля Те да останем още малко...
