За хаир на името, което нося бих убил ламята, пременена в човешка одежда.
Аз съм затворник на днешните дни и хайдутин на миналите...
Не търси границата на ума в сгорещената възглавница. Докато Вселената безделно стои на прозореца...
Аз съм ловец на думи, изговорени от вашите уста или дръзко поробени в мислите...
Първата ми душа сигурно ще бъде положена заедно с износеното ми тяло в коравата Балканска почва...
Малък човек съм, живея с големи мечти. От далечината чувам как ехото отпреди векове зове...
Защо хората нямат само един месец за любов като февруарските котки? И после, почивка от влюбеността, от преследването и търсенето на щастие...
Стои там, насред морето като обелиск, посветен на слънцето. Показва пътя на тежките кораби...
Има ли слънчева светлина? Няма ли слънчева светлина отвъд мястото до което стига умът ни...
Добро ти утро, Госпожо Геновева. Не чакай от мен да салютирам пред твоята корона...
