Временик
Когато дойде времето
от което нищо не остава
моля Те
да останем още малко
още бих искала да потанцувам
на отворени врати
с ръка на рамото
в радост и жалост
ще вложа онова което чувствам
всичко на което ме учили
миг радост години покаяние
ако Те победя
нарисувай ме върху своята карта
постави кръстче
забоди клонка
хвърли семка
от това все ще излезе нещо добро
-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------
Желька Аврич
Желька Аврич (Zeljka Avrić) е родена през 1964 г в Баня Лука. Завършила е Философския факултет в Нови Сад. Живее и твори в Сремска Митровица. Пише поезия, проза и есета, литературни рецензии. Публикува творбите си в литературна периодика. Нейни стихове са…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар