0 книги 6 публикации

Виолета Танчева-Златева

Виолета Танчева-Златева – поет, писател, редактор – е родена на 25 април 1968 година в струмишкото село Бориево. Завършила е литература във Филологическия факултет на Скопския университет. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 2000 година, както и на редица престижни творчески съюзи.

Автор на книгите “Книга за сонот” (поезия, 1992); “Враќања” (роман, 1993); “Враќајќи се во Бориево” (разкази, 1999); “Мојот Пикасо/My Picasso” (поезия, двуезична – македонски/английски, 2007); “Мој Пикасо/Мојот Пикасо” (поезия, двуезична – македонски/босненски, 2008); “Шарени писма” (роман за деца, 2008); “Заробеници на молкот” (поезия, 2010); “Огнена, поезија” (поезия, 2011); “Нашата приказна” (поезия, 2013); “Година без лето” (поезия, 2015); “A Summerless Year” (поезия, на английски, 2016); “Патот” (поезия, 2018).

Носител е на авторитетни литературни награди – сред тях четири награди (две втори и две трети) на анонимния конкурс за кратък разказ на “Андричеви дни на културата” в Травник в 80-те години; първа награда за проза на анонимния конкурс на Независимите издания “Гюргя” за “Книга за сонот” (“Книга за съня”), 1992; наградата “Братя Миладиновци” за най-добра поетична книга, публикувана между две фестивални издания на Стружките вечери на поезията, в 2015 година, за стихосбирката “Година без лето” (“Година без лято”). За книгата “Патот” (“Пътят”) получава наградата “Ацо Шопов” на Дружеството на писателите на Македония за най-добра поетича книга, публикувана в 2018 година. Застъпена е в много антологии с проза и поезия, в родината си и в чужбина.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Редакторско

Надвесена над думите строго отбелязвам грешно написаните и неуместно употребените.

Поезия

Статист

Аз съм само статист в онази история. Съдбата не ми е отредила главна роля. Стоя зад кулисите и чакам знак от режисьора.

Поезия

Съм

Не съществува нищо друго извън мен и независимо от моята воля Богинята майка съм на Вселената. Едно зрънце пясък. Една светла прашинка.

Поезия

Пустиня

Само насън знаеш как да освободиш кладенеца на душата си. Наяве е суша.

Поезия

Тъга

Твоите тъжни очи като презрели къпини капят връз душата ми.

Поезия

Нови

Уморени от разходка по земята, където няма разумност, заспиваме във вечното време на съня. Утре ще се събудим в прегръдките на новия млад свят...

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.