Поезия
Пробуждане
Пробуждане
Завръщам се от самотата.
Вълците ме изпращат с вой,
дори планината се свлича от моите плещи.
Ти бдиш над мен,
да задържа лунния прах
с двете си длани.
Нощите блестят със спокойствие,
изпънати като риза на тел
на върха на надеждите.
Коментари
Добави коментар