Една от най-широкообхватните дисциплини във филологическото обучение на висшето хуманитарно образование и знание е Антична и Западноевропейска литература. Необозрим гигантски корпус от художествена литература и литературноисторически натрупвания. Опитите да се систематизират всички тези наслагвания довежда до мащабни многотомни проекти, които при цялата си всеобхватност пак не могат да фиксират в стройна система тази отворена към нови и нови попълнения наличност. Настоящето издание е един от поредните (може би неуспешни) опити да се представи твърде редуцирано, без никакви периодизационни схеми и очертавани хронологични граници възможният щрих върху взаимнопроникващия прочит на двете огромни литератури – Античната и Западната. Само ще се маркират проблемните зони, от които извират парадоксите на взаимното проникване. Единствената възможна претенция на този “Щрих” е да се покаже (за кой ли път), че развитието на литературата е развитието на самото (художествено) съзнание и целият литературен процес не би бил възможен без плетеницата от (въобразени) траектории на разума и интуицията човешка.
-------------