Край стените високи на Анхиало

Гордейте се, Поморийци! Наследници сме на сътвореното от три древни цивилизации: тракийска, елинска, римска! През Средновековието Анхиало успешно се вписва във византийско-българския културен модел.

Анхиало е градът, дал най-много вселенски патриарси на Православието. Анхиалската църква е Апостолска църква, което определя нейния специален каноничен статут.

Мисля си, от сливането на всички тези култури, дали не се е заформила анхиалската калокагатия (καλοκαγαθία) – идеалът на Античността за съвършената личност! Хармоничното съчетание на физическата красота с нравствените добродетели.

Тази категория на етиката се е отнасяла не само за отделната личност, но и до управлението на полиса.

Е, оставям ви в размисъл, за да прецените...

Авторът

---------------

“И под стените високи на Анхиало преплавал...”
Овидий

В Книга І, Елегия 10 от сбирката “Тъги” на знаменития римски поет Публий Овидий Назон (43 г. пр. Хр. – 17/18 г. сл. Хр.) е описано неговото плаване към града на изгнанието му – Томи (Констанца)...

Овидий стигнал до Анхиало по суша. Възможно е, за кратко време, градът да е приютил великия поет. Оттук потеглил с кораб, за да достигне “до устието на просторния Понт”. При това преминаване музата на поезията докоснала античния Анхиало...

Овидий не се завръща повече в Рим. Напразни били опитите на поета да умилостиви императорите. Нито Август, нито Тиберий обърнали внимание на неговите поетични стонове в “Тъги” и “Послания от Понта”. В края на живота си Овидий бил обхванат от надеждата, че бъдещият наследник на Тиберий – Германик, ще го помилва.

Овидий остава завинаги край Черно море...

Неговият паметник краси площада в Констанца (Румъния). Последното му желание “костите му скръбни” “да се пренесат на юг” не се е осъществило. И сега той е не само римски, а преди всичко черноморски поет.

---------------