Via Anchialika

Уважаеми читатели!

Via Anchialika ще ви отведе в античния град Анхиало (Поморие), ще преживеете събития, ще срещнете герои, ще се приобщите към неговите жители.

Прочитайки книгата, Вие ще усетите магичното въздействие на един град с хилядолетна история.

Ваша Валя Георгиева

------------

Заговор в Анхиало

Светът имаше нов господар – Рим!

Страховито звучеше поговорката „Vае victis!“ („Горко на победените!“).

Дивите и непокорни траки не признаваха чужда власт, но липсата на държава улесняваше римляните.

Черноморските траки бяха измежду последните, които сложиха оръжие и привидно признаха римската мощ. Централният им град Анхиало се превърна в римска резиденция. Цялата тракийска земя беше обявена за провинция Тракия и включена в пределите на Римската държава. Анхиало стана „civitas magna“, т.е. голям град.

Римляните се настаниха в земите на траките като в свои. Изобилието, което съпътстваше живота на племената, изостряше апетитите им за нови и нови богатства...

Всесилните римляни не искаха и да знаят, че всеки, който изгуби контрол над себе си – плаща!

За страданията, за униженията, за лишенията вина носеше римският наместник Гней Манлий, защото остави легионите си да стъпчат житото, да отвлекат конете, да съсекат лозята. Тотален глад очакваше черноморските племена. Единствено морето можеше да ги изхрани, но то се пълнеше с римски кораби и траките се страхуваха да остават по-дълго време край брега или във водата.

Настъпи есента и се разбра, че хамбарите са празни, оборите са празни, трапезата беше много скромна, а наближаващата зима щеше да утежни още повече живота им. Сред населението назряваше идеята за заговор. Обсъждаха се различни варианти, предлагаха се смели планове, като този: специално избран младеж от траките да плени римски войник, да облече дрехите му и да влезе в крепостта. След това да се яви при римския наместник и да го убие. Планът беше смел, изпълнен с много риск и бързо постигащ целта си, но убийството на наместника щеше да докара нови, още по-страшни беди за траките. Затова група смели патриоти съставиха друг план: златарят Ситалк да изработи, голям и красив пръстен, със сферична форма, ситни кристали, но кух. Пръстенът трябваше да бъде запълнен с отровни зрънца, които от телесната температура бавно се разпадат и всмукват от порите на кожата. Отровата попада незабелязано в организма, а притежателят на този пръстен всеки ден ще залинява и ще губи силите си. Действието на отровата води до пълно изтощение, голяма слабост, слепота и глухота. Видът на човека, поразен от тази отрова е като на призрак.

Групата съзаклятници донесоха необходимото злато и Ситалк изработи пръстена. Няколко дни той го държа изложен в работилничката си и всички му се възхищаваха, но никой не знаеше защо до красивите кристали имаше малки отворчета. Знахарката Зикарис приготви зрънцата отрова. На празника на бог Янус наместникът получи прекрасния пръстен. Той го постави на ръката си, остана много доволен от подаръка и разреши да бъде раздадено вино. Гней Манлий за пръв и последен път зачете траките.

Дните се стопяваха един след друг, както се топеше и пролетният сняг край морето. Наместникът все по-рядко повеждаше войските на поход. Все по-често търсеше тишината на двореца, а в покоите му се появяваха знахари.

До следващите празници на бог Янус, Гней Манлий вече не ставаше от постелята си. Не след дълго приключиха земните му дни. Така чрез пръстена на Ситалк черноморските траки отмъстиха на римляните.

------------