Такъв е жребият ти. Орисия. Случаен зар. Съдба човешка. Не знам дали си късметлия, или си дръпнал къса клечка.
Ваксинирана съм срещу чара ти. И срещу широките ти рамене. Няма как отново да се хвана. Голяма съм. Не съм дете.
Заседнал си ми в гърлото. Накриво. Затуй е по-добре да млъкна. Да те предъвча още имам сила. Но нямам сила да преглътна.
Здравей, момче, останало във вчера! Сънувах те нощеска и реших да ти припомня старите недели. Да ти напиша най-последния си стих.
Аз няма да се върна никога. И няма ти да ме потърсиш. Останаха след тебе стихове и малко белези от пръстите.
С добрите и със лошите страни. Във нея има замъци и принцове, блата и жаби, вещици, змии... Такива приказки отнемат време.
На сцената, щом угаснат светлините, в мрака, вечер, прекрачвам входната врата! В леглото ми, отпускам се, затварям си очите... И спомени нахлуват в моята глава!
В теб се влюбих, макар и да зная, ще отмине не всичко за мен. С правилата начисто играя, С допустим по-различен момент.
Как се получи, ти, приятелю, видя, че гаснат в мен наивните мечти? И вехнат забранените цветя в градината ми, знаеш ли го ти!
Ти огън си и не угасваш, ти неуморно все гориш, плътта обгаряш с поглед страстен, сърцата ни да подчиниш.
