Лирическото произведение в начална училищна възраст

Художественото възприемане е активен динамичен процес, в който участват духовните сили на читателя, неговите познавателни, оценъчни и творчески способности – усещания, чувства, сетивност, въображение. Това с особена сила се отнася за малките ученици, при които е налице една засилена емоционалност, непринуденост и непосредственост на преживяванията. Те не просто четат, а сякаш истински се „вливат“ в литературната творба, заживяват с мислите и постъпките на героите, радват се, страдат, негодуват, обичат заедно с тях.

При лирическите произведения, характерно за които е именно това извеждане от кръга на обичайното и познатото с помощта на метафоричността на образите, с преобладаващата асоциативност и богатия набор от изразни средства, очарованието от срещата с талантлив и умел майстор на словото е резултат от непринуденото емоционално приобщаване на интимното естетическо преживяване.

Особено активна е ролята на въображението по отношение както на възприемането, така и на осмислянето на поетическия текст. Тя не се изчерпва само с възсъздаването на картини, образи или конкретни моменти от сюжетното разгръщане на действието, а се пречупва през духовния свят на всеки, носейки белезите на наличния му жизнен и читателски опит. В този смисъл, лирическите произведения са тези, които най-малко претендират за документална достоверност и най-много разчитат на работата на въображението.

Лирическото творчество, при ярко изразения си емоционален характер, е богато на мисли и идеи. Никоя творба обаче не би покорила съзнанието на читателя, ако поднася просто едно голо душевно състояние, лишено от зряла мисловност. Преживяването става значимо и действено благодарение на идеята, която поетът внушава по емоционален път и която разкрива нравствената му позиция към заобикалящия свят. Изключително важно е присъствието на учителя по отношение на възприемането и осмислянето на лирика от учениците в начална училищна възраст, защото точно той – педагогът, трябва да поведе детето към разбирането на художествената литература като изкуство, към естетическото ѝ възприемане, към неповторимото изживяване от съприкосновението с ярък поетически талант.

На основата на това, представеният в настоящото изследване апробиран модел, състоящ се от конкретни методически идеи с цел развиване и усъвършенстване на знанията и уменията на учениците в началния етап на образование при възприемането и осмислянето на лирически произведения би бил интересен и различен вариант, който може да се приложи в пряката работа и на учителите в по-горните класове чрез различните, оригинални и съобразени с възрастовите специфики на подрастващите, идеи, както и със средствата, методите и похватите на съвременната литература за деца посредством цялостната разработена методика на проведеното изследване.

Обогатени и доразвивани от талантливи български поети от миналото и в наши дни, лирическите произведения всъщност са нужни не само на подрастващите, но и на възрастните като източник на възвишени човешки мисли и взаимоотношения, на благородни пориви, на стремеж към доброто и красивото като основни естетически и нравствени категории.

------------
Рецензенти: проф. дпн Маргарита Терзиева, доц. д-р Пенка Вълчева
Научен редактор: проф. дпн Нели Иванова
------------