По смраченото небе се носеха тежки облаци, наситени с дъха на бурята. Едри капки дъжд ритмично забарабаниха по спечената земя. Полковник Данев издаде заповед: “До осемнадесет часа да се приключи с фортификацията.” Батальонният командир изкозирува и бързо напусна командния пункт.
Казвам се Елена и бях студентка по медицина. Още от дете мечтаех да стана лекар и когато най- накрая бях приета да следвам, се наложи се да се прехвърля да уча друга специалност. Отново в сферата на медицината, но в друг раздел...
Деси отвори очи, но веднага ги затвори. Стисна силно клепачите си. Светлината бе предизвикала болка. – Има ли някой? Къде съм? – извика тя, но гласът й бе толкова слаб и променен, че се усъмни дали това беше нейният глас.
Един горещ августовски ден пътувах по линията Сандански – София и до мен в автобуса седеше възрастна симпатична дама. Тя държеше в ръка книга, но очите й уморено се притваряха. Заглавието на книгата ме заинтригува и помолих да я видя...
Отдавна вече Златимир Коларов – известен професор по медицина, е доказал творческите си възможности и в областта на художественото слово. Списъкът с книгите му, търсени от читателите – романи и разкази, а също и с реализирани филмови сценарии, е впечатляващо дълъг...
Внимателно и няколко пъти прочетох увлекателно написаните страници на книгата “Жулиета и другите” (изд. Изток-Запад, 2025) на Весела Люцканова и веднага споделям, че съм дълбоко впечатлен. Преди всичко – от гражданската доблест на авторката, която връща от мрака на забравата истината за една огромна трагедия...
Влязох в служебната стая на болничното отделение и чак сега забелязах, че съм дошла твърде рано. След цял ден, тичане... Има такива дни. Събират в себе си всичките задачи на света. И трябва непременно да се свършат днес...
– Шийла, идваш ли? – провикнах се нетърпеливо и хванах дръжката на вратата. – Няма ми я дамската чанта – дочух приглушения отговор на колежката ми. – Ще изтървем влака, момиче. – Идваааам!...
Да си призная, не бях чел книгата на д-р Анелия Хохвартер “Пътуване”, нито бях чувал за нашата сънародничка, макар и водещ специалист в офталмологията. Но информацията, че тя е активен участник в редица хуманитарни и лекарски мисии по света ... ме накара да разгърна страниците с оправдано любопитство...
На летището в София духаше напорист и студен зимен вятър. Дебелото палто, плетеният пуловер и зимните обувки не ми помагаха много. Моята съпруга и синът ми гледаха тревожно. Докато се качвах по стълбите към самолета си повтарях, че не трябва да се обръщам.
