Е-списание

Помилвани от чудо

преди 2 седмици 3 дни

В пространството на поносими рани
се движим към целта съвсем сами.
Отхвърляме с усилия възбрани,
докато светлината прошуми.

Маркъс, момчето на Ели

преди 2 седмици 3 дни

Завърни се със нея в подарения спомен
и в български рай посади си дръвче.
Аз въздишка по теб тихичко ще отроня,
мое мило английско малко момче!

В парка

преди 2 седмици 3 дни

Обсебени от слънчев похлупак,
край сенчестия мирис на дърветата,
броят си часовете в този парк
кварталните съдби преплетени.

Лора изпраща войводата Яворов, 1912

преди 2 седмици 3 дни

Сбогуваш се внезапно и красиво.
И нямаш време за прощален жест.
Но от къде намери тази сила –
да скъсаш лудо тънкото въже...

Жена за сънуване

преди 2 седмици 3 дни

Сърцето ми пророни таен страх,
но светлината мигом я хареса.
И ето – героинята познах
на Яворов от първата пиеса.

Край огъня

преди 2 седмици 3 дни

Стъпил край затихващия огън,
взирам се молитвено назад.
Имам само дребните тревоги,
дето вече чакат свой разпад.

Съветът на Кучето

преди 2 седмици 3 дни

Диоген се събуди. “Какво пак искат тези хлапета”, помисли той. Чорлавата му глава се показа от делвата в която спеше (и живееше). Пред него стояха богато облечени мъж и жена. Диоген се надигна в опит да излезе от керамичния съд, но загуби равновесие...

Временното и вечното в поемата на Найден Вълчев “Старият музикант”

преди 3 седмици 3 дни

Колкото повече наближава времето на оня 3 декември, в който ще отбележим годишнината от преселението на Найден Вълчев в „по-добрия свят”, толкова по-голяма става празнината в душата ми...

Панихида за делфините

преди 3 седмици 3 дни

Делфините – от немота прегракнали,
се крият във миражи, редом с корабите.
А там ги чакат котвите ръждясали,
от ангел спуснати под сенките на облаци.

Врачуване по облаци

преди 3 седмици 3 дни

Като врачка на облаци гледам –
по утайка от тяхното сбъдване.
А дъждът си допива кафето
и узрява дъга на разсъмване.

Страници