Маркъс, момчето на Ели

Маркъс, момчето на Ели

Мое малко момче, повдигни си сърцето
и във мене се вгледай с чиста любов.
Аз съм оня човек, който пази на светло
твоя образ свещен в златен обков.

Ти си нежната млада английска фиданка,
дето корени вбива с порив в пръстта.
Ще запомниш ли моята българска сянка
от върха на твоите млади лета?

Пиеш сок ненаситно от майчина ласка,
за да имаш в живота здрав вълнолом.
Ала родната нейна пътека тревясва
и изгубва от поглед щастливия дом.

Кой в чужбина с болка майка ти е прокудил?
Ти ще имаш време греха да простиш.
Ако може света разгневен да учудиш,
значи има за вяра вход без врати.

Завърни се със нея в подарения спомен
и в български рай посади си дръвче.
Аз въздишка по теб тихичко ще отроня,
мое мило английско малко момче!

Пеят неистово сто цигулки в кръвта ми,
аз съм всичко, дето наричат копнеж...
И да имаш в сърцето си хиляди рани,
на мама първо билка за лек ще дадеш.