Краезнание

Странджа е уникална не само с природните се дадености, но и със самобитността на своето население. То е живяло векове откъснато от големи селища. Липсата на пътища и други възможности за връзка с външния свят е основно причина, тука да се създадат и утвърдят редица самобитни обичаи и ритуали, които населението е изпълнявало в оригиналния им вид до и кратко след Втората световна война.

Трима колеги и добри приятели седят на южната тераса в удобна къща в китното странджанско село Граматиково. Къщата е построена на високо място в края на селото. Стръмният скат под нея, макар обрасъл с високи дървета, изчиства гледката на юг и открива впечатляваща панорама, която в ясно време се задънва в дълъг седловинен хребет. Откъм западната му страна се извисява най-високият връх на Странджа – Голяма махиада, а в източната – следващият го – Малка махиада...

Боже, каква тишина, въздъхва несвикналата ми душа. Редки минувачи с четири очи си пробират път в свирепо разкопания “идеален център” на Разград. Скупчени настилни плочи и асиметрични бетонни изваяния обещават атмосфера за кратки бизнес уговорки и дълго кафе клю-клю в къс отрязък от булевард “България”. Нарядко в далечината изръмжава кола. Доволството от успешната делова среща, заради която съм тук, също оставя следи във валирания пясък.

Бургас е град на кръстопът по суша и вода от Изтока и Запада. Кръстопът е бил и неговият залив. Оттук в различни времена и размирни години са преминали племена и народи: пълководци, царе и императори, пътешественици и мореплаватели...