Прелестите на Странджа

Дата: 
четвъртък, 16 July, 2015
Категория: 

Природата на Странджа е неповторима. Чудесните широколистни гори от дъб, цер, бук, осика, габър и редица редки видове като брекина, скоруша и мушмула са нейното съдържателно и забележимо от пръв поглед очарование. Те образуват несравнимите дървесни букли на Странджа. Ниските била, покрити от дърветата създават уникалната раздвиженост на тази гледка. Наблюдавате една безкрайна шир, с губещи се хоризонти и в същото време чувствате, че всичко, и невидимото, сякаш е до вас.

Пролет и лете в зелена тога, зиме черна или бяла, и есен, преди листопад разнобагрена – червена, меко кафява, лимонено жълта или все още зелена, Странджа е винаги омайна и ненагледна.

И тези млечно бели влажни мъгли, разстлани по долищата и коритото на неотразимата Велека, придават океанов чар на планината. Понякога “океанът” е непрекъснат, а по-често е нарушен от живописните планински била. Те стърчат като малки острови в млечно-бялата шир и й придават несравнима хубост.

Застанете рано сутрин, преди изгрев слънце, на което и да е открито място от южната страна на село Граматиково – над “Селски врис”, над “Стърната”, на “Кьошка” или в горната част на “Ямата”, за да видите и преживеете онова рядко усещане, което, убеден съм, ако не сте местен човек, ще ви завладее изцяло и ще се превърне в незаличим спомен през целия ви живот. Вие ще заживеете с магьосницата Странджа и, макар в мислите си, непрекъснато ще се връщате при нея. Тя няма да ви пусне и винаги ще ви държи в своята свежа и изящна прегръдка.

Елате когато пожелаете. Рано на пролет ще се порадвате на чудесното странджанско ботурче. То придава нежно цикламен цвят на приземието в дъбовите и церови гори. Между кожестите, едри и целокрайни листа с множество бели петна по тях, излизат нежни дръжчици, към които се прикрепват елегантните цветчета на ботурчето, подобни на сладки бебешки бузки. Местното население го нарича “кукрек” и се отнася към него с голяма нежност. А жените при среща с красавец или  чаровна хубавица, възхитени възкликват:

– Гледай, гледай колко хубав чоляк, като кукрек, да не му са уроки.

По същото време цъфтят синята иглика и кримското кокиче. Игликата е с едри, набръчкани и светло зелени листа. Цветните дръжки са къси, а венечните листенца – синьо-виолетови. Странджанци я пренасят от природата в крайкъщните си цветни алеи и я използуват като бордюрно цвете.

Странно е местното й наименование “Петкови гащи”. В годините на голяма мизерия, а сега за атракция, децата ядат с апетит ароматните и нежни венечни листенца на Петковите гащи.

През май цъфти понтийската зеленика. Този вечно зелен храст образува едри виолетови, с червеникав оттенък цветове, за които най-подобава да се каже, че са върха на изяществото. У нас зелениката расте само в Странджа. Тя е една от най-големите атракции за всеки, който не е имал щастието да я наблюдава в цъфтеж.

В миналото, когато селата не бяха обезлюдени и училищата гъмжаха от деца, празникът на просветата 24 май минаваше с богати украси на училищните постройки, с гирлянди от цъфнала зеленика.

Има още много растения, които красят Странджа. Голям е броят на диворастящите билки и ароматни видове. Те насищат въздуха с вълшебно благоухание и правят вдишването му по-леко и сладостно.

Странджа е една от българските планини с най-голямо видово разнообразие от диворастящи ядливи гъби. Рано на пролет, в края на май, се появява пачия крак. Понякога от голямото му обилие, приземието на буковите и дъбови гори добива лимонено-жълта окраска.

Обикновено от средата на юни до късна есен (октомври, дори ноември), при благоприятно време, в Странджа се появяват в големи количества от царя на диворастящите гъби – обикновената манатарка и царицата на гъбите – булка или Цезаровата гъба. Местното население нарича булката ченушка.

Странджанци се отнасят с изключителен интерес към тези два вида гъби. По време на появата им, те са не деликатесна, а основна храна за местното население. Особен е интереса към ченушката. Тя се оценя като най-вкусната диворастяща гъба и когато се случи да дойде гост, печената или пържената самостоятелно или със сирене, евентуално с яйца и сирене, ченушка е неизбежен компонент в менюто на странджанската трапеза. При тези случаи знаещите не пропускат да споделят с гостите си, че ченушката е била любимото ястие на Юлий Цезар, живял и оглавявал Римската империя през първи век преди новото летоброене. Тя му е била предлагана печена и сервирана в златни подноси. Това предание е дало основание на Линей да определи латинското име на тази вкусна гъба – Amanita Caesarea L.

Освен като деликатес, ченушката придава особен чар на местообитанието си. Началната й форма е яйцевидна, с дебела снежно бяла ципеста обвивка. С напредване на растежа, ципата се пука откъм върха на яйцето и с нарастване на гъбната шапка се смъква към основата на пънчето. Така се показва оранжево оцветеното, плодно тяло на гъбата булка (ченушка), което в долната му част е с нежни, жълто оцветени платки.

Този начин на смъкване на увивната снежно бяла ципа (вулва) имитира булото на младоженка, откъдето идва и научното й българско наименование – булка гъба.

От диворастящите ядливи гъби масова е и по-нискокачествената бяла млечница (парливка). След предварително киснене във вода тя се стерилизира и консумира пържена през зимата.

С по-малко обилие е вкусната зелена гълъбка. Местното население я нарича – синя гъба.

На есен в гората расте в големи количества сърнелата – кукумарь. Плодното й тяло преди пълното му развитие е бухалковидно, с дебели стени и високо, крехко пънче. Вкусът й е изключителен, когато се изпържи панирана с яйца.

Голям е броят на различните ядливи видове от групата припънки, които се развиват върху гниещи дънери и клони. Те придават приятен гъбов аромат на странджанските широколистни гори.

В благоприятни години, местното население си осигурява допълнителни доходи от продаване на манатарка и пачи крак на организираните пунктове за изкупуване на гъби.

У нас само в Странджа расте най-вкусната и най-скъпа гъба – трюфел. Среща се в широколистните гори, развити върху почви, богати на калций. Образува плодните си тела под почвената повърхност. Няма промишлено значение, защото свинете, особено дивите, я откриват по силния й аромат и я унищожават.

Голяма атракция за странджанци са прелитащите над планината щъркели.

Около 15-20 март хиляди екземпляри преминават на обозрима височина в стройни клиновидни редици над територията на Странджа. Най-често в челото им лети водачът на двуредната колона със забележимо предварение от нея. Атракцията се подсилва от прекъснатите, нежно-приглушени звукове, издавани от щъркелите. Приятен е и звукът от размаха на крилата. Той се слива в непрекъснат лек шум, като фон, над който се извисяват нежните звуци на птиците.

Щъркелите прииждат от страните на Близкия Изток, а крайната им дестинация е вътрешността на България и други европейски страни. Странното в случая е, че в странджанските села те рядко гнездят, но в околностите им, в маломерните поляни, оградени от вековни дървета, големите щъркелови колонии намират благоприятни условия за отмора, след продължителния полет. Там, накацали по все още ненапълно разлистените клони на дърветата, те нощуват без опасност от хищници.

В ранното утро на следващия ден, огладнели, щъркелите кацат на земята и в продължение на няколко часа, със завидна активност и елегантни движения, в разбъркан строй, приемат апетитно необходимата им храна – някои насекоми, мишки, жаби и др.

След почивката, по някакъв вътрешен сигнал, излитат от временния бивак и поемат към родните си места, където гнездят, създават поколение и прекарват в блаженство топлите летни месеци.

Не са редки случаите, когато прелитайки над селата на Странджа, те се преустройват и с широко разтворени крила, поети от вятъра кръжат на едно място по-продължително време. Това е дневният им отдих, след който, отново в стройни редици, поемат своя път до “набелязаните” цели.

Пролетното прелитане на щъркелите над Странджа повдига доброто настроение на местното население. Причината е както в грациозните птици, така и в очарованието на събуждащата се природа през този годишен период.

Мекият климат на Граматиково, приятно влажният и кристално чист въздух, прохладните летни нощи и този озарен от безброй звезди ясен небосвод превръщат селото в райски земен кът.

Млад испанец беше на кратко посещение с група български учени в Граматиково през юни 1999 година. Той пренощува във вилата на горското стопанство в местността “Качул”, до река Велека.

С повишен интерес и подчертано любопитство още с пристигането той огледа красивата околност. Вечерта, след като се появиха милиони звезди в небесната шир, силно впечатлен той ме попита.

– Господин професор, вие знаете ли къде живеете?

Очаквах подобен въпрос, защото предварително разбрах, че произхожда и работи в Южна Испания, където се отглежда маслината. Тези райони са силно засушливи, ветровити и лишени от мекотата на климата на Странджа.

Моментално отговорих.

– Моето определение, колега Лопез е, че се намирам и живея в рая.

– Вие буквално изземвате мисълта ми. Бил съм на много места в Европа и света, но такава прелест никъде не съм виждал – отвърна младия чужденец.

Природните хубости са даденост от провидението. Но много са нещата, които зависят от човека. Негово е задължението да опазва и обогатява природата и да създава в селището си необходимите условия за спокоен и творчески живот на хората. Така беше в Граматиково. Трудолюбивото му население в продължение на много години всеотдайно и целенасочено изграждаше необходимата материална база, която впечатлява със своята функционалност и екологичност. Построеното, с малки изключения, копира или допълва сътвореното от природата. Дори триетажните жилищни блокчета в центъра на селото, с дървените парапети на своите тераси, представляват жива връзка с околната природа. Асфалтираните улици и просторен площад, удобните тротоари, двойното водоснабдяване, построената система за обратни води, сигурното електроснабдяване и особено чистотата на селото го правят приятно и атрактивно.

--------------

Публ. в сборника с разкази “Незаличими спомени”, Бургас, 2007 г.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите