Лирично-апокалиптичната поетична проза на Таня Шомова

След дебюта с поетичната книга “Противоречия”, Таня Шомова навлиза в белетристиката със сборника разкази “Обсесия”. Разкази – “откраднати” от бъдещето, вписани в настоящето, с поглед към миналото – разкази, в които понятията за “добро” и “зло”, “правилно” и “неправилно” са отчетливо обосновани, въпреки и с разменени ценностни критерии, а божествената теза за човека като “венец на природата” – поставена на силно съмнителен пиедестал.

Едно необходимо уточнение: сборникът разкази на Таня Шомова е само хронологично “втора” книга, а самите разкази и стихотворения са писани паралелно, по едно и също време, и отразяват едни и същи чувства и настроения на авторката. В този ред на мисли няма да е преувеличено да заявим, че в разказите на Таня има точно толкова поезия, колкото философия съдържат нейните стихове.

Изумителното богатството на идеи и послания, включени в кратките разкази, е уникалното в сборника с къси истории. Изпод на пръв поглед хаотичното струпване на едно място на разнородни концепции, си проправя път една стройно обоснована тенденция към “изчистване” и градиране на ценностните критерии – и като индивидуални, и като общи за цялото ни, общо взето не съвсем “дружелюбно”, общество. И цялата насаждана от детството ни съмнителна апология на човешката доброта и “любов към ближния” се срива на пух и прах още след прочита на първия разказ – между другото – съвсем обосновано.

Разказите на Таня Шомова варират от фентъзи, хорър, фантастика... до съвсем реални съвременни хрумвания и впечатления, обединява ги апокалиптичната нотка във всеки от тях, и лирично-поетичния изказ. Самата комбинация на несъвместимости отприщва мощен потенциал в посланията, и подтиква читателя към по-дълбок размисъл, оценка... и в крайна сметка – самооценка.

В някои от разказите (“Дървото на живота”, “Змията”) в прав текст са поставени на съмнение и основни библейски постановки. “Признанията” на Змията, звучат с отчаяна откровеност, приела тегобата на несправедливите обвинения:

Чух, че аз съм причината те [хората] да са на земята, а не в рая.
Наистина... от всички създания, които срещнах, хората са най-странните.
Повечето не могат да поемат отговорност дори за съществуването си. Вечно търсят вината извън себе си. И за щастието, и за нещастието си.
Змията ги е изгонила от рая...
Змията е виновна.
Страхуват се от змията.
И аз се страхувам от тях, защото не ги разбирам. Прекалено много емоции, прекалено малко разум.
“Змията”

А “ловецът на души” отнася в отвъдното тези, които не се чувстват на мястото си в този свят, хората с високи претенции и малки възможности, вечно неудовлетворените от всички и от всичко – един вид, той е освободителят на душите им. Кои са “достойните” за отнемане на душите, и кои трябва да останат, е ясно разграничено. Обосновката на слепеца, отпъдил ловеца на души, е недвусмислена:

Без дневна светлина... Без свобода... Без перспектива за различно бъдеще... И отказва да се предаде. Отказва да се примири.
Защо?
– Защото, докато душата ми е с мен, имам надежда.
“Ловец на души”

Апокалиптичната картина, обрисувана в “2184”, в днешната ни, вече развихрена пандемична обстановка, не звучи чак толкова далечна и фантастична. Трогателна е картината, когато дядото чете на своята внучка книга, поемайки огромен риск, защото през 2184 г. книгите са забранени, и разказва чутото от неговия дядо... как са живели хората преди Мрежата. Когато са живели наистина. (“2184”).

На противоположния полюс са разказите “Черешова задушница” и “Вяра. Надежда. Любов”. Силата на волята да опознаеш “врага”, да намериш сили да простиш, да приемеш доброто в лошото и лошия – това са едни трогателни истории, които могат да просълзят и най-закоравялото сърце.

Объркаността на понятията в стремежа си да бъдем по-добри и по-удачно да намерим своето място под слънцето, са трогателно представени в “Гледни точки” и “Прошка”. Всеки, по свой си начин, носи със себе си своето нещастие. Доколко ще съумее да се справи и да продължи, е въпрос на личен избор и проява на воля. Правилността на решенията тук е представена уклончиво, като философска категория.

Поетичният изказ присъства във всеки от разказите, като подсилващ основни житейски и висши ценностни въпроси – какво точно е животът, какво е смъртта?

Обичам... Обсесия е.
Обичам всичко и всички. Обичам света, вселената и всеки атом, който я съставя. Обичам живота и смъртта. Обичам любовта и омразата. Обичам хората, които знаят, че са едно и също.
Мразя само едно.
Да се огледам около себе си и всички да са мъртви.

И обратната страна на понятията:

Обсесия е. Смъртта. Страхът от нея. Всички начини, по които може да се случи. Цялата символика, които носи в себе си.
Смъртта е двигателят ни за съществуване. Смъртта е силата, която ни тласка напред. Смъртта е единствената константа.
“Обсесия”

Подобни са и подтикващите към съмнения в правотата на представите ни послания в разказите “Изречение без “но”, “Оставяй се”, “Разминаване”, “Илюзия”.

Разказите в сборника “Обсесия”, както вече бе споменато, са разнородни като фабула, идейна концепция, съдържание и послание, и може би точно това е същността на творческия устрем на Таня Шомова. Всеки читател ще открие в този сборник “своя разказ”. Всеки ще открие на не едно място частица от себе си. А замисляйки се – с какво сме по-добри от лошите, или по-лоши от “добрите”, ще се мотивираме да потърсим отговора и в целия сборник разкази. Нима е необходимо по-голямо признание за една книга, за един автор – от това, поне един читател да преоткрие себе си! Убеден съм, че Таня и “Обсесия” са изпълнили достойно тази нелека мисия.

От редактора

----------------
Таня Шомова, “Обсесия”, изд. “Либра Скорп”, 2021.
----------------
Сборникът разкази на Таня Шомова “Обсесия” е отличен с литературната награда “Еквалибриум” на издателство “Либра Скорп” за 2020 г.
----------------