Разкази

Седна срещу мен на стола, след като се убеди, че правилно е разбрал поканата. Изчака да освободя дежурния по арест и помоли за цигара. Винаги постъпва така. Прибира между пожълтелите си пръсти белия къс и внимателно го овалва от край до край! Огън не му предлагам...

В кабинета влязоха плахо, неуверено. Но трудно прикриваха вълнението и желанието си час по-скоро да заговорят. – Заповядайте, седнете моля! – Млади са, нямат повече от четиридесет. Облечени семпло. Жената бърше с кърпичка очите си, а те са подпухнали, налети със сълзи.

Всъщност, в това дело няма нищо особено. Всичко може да се приеме в кръга на едно младежко увлечение, завършило за щастие само с телесни повреди и щети на откраднатия лек автомобил...

Колата още не беше набрала скорост и Ангел подхвана разговора, отлаган поради обстоятелствата дълго време. Сега му се падна на слука и той не я пропусна. – Нали ти казах, че щом си станал следовател в район, на територията на който има мина, рано или късно долу по галериите заедно ще вървим – подхвърли ми той. – Не вярваше, за нищо на света казваше под земята или в “дъното на ада” няма да слезеш! ха сега да те видя, може и на барут да замирише…