Във тези хладни дни покрай морето градината от самота тъгува и паметникът бронзов на поета единствен със прибоите общува.
Изгубих се, но отново се намерих... Намерих се отново прероден... Бях изгубен, страдащ, в сълзи окъпан... но пак дойдох при теб...
Вие знаете ли за дъжда? Как тихо ромоли по покривите, сутрин рано, във час, когато пак е време за кафе...
В квартирата, онази старата, на две пресечки, дето бе от къщата, се случваха неща особени. Като измамени цветя – откъснати красиви стонове прииждаха...
Магията се случва днес, защото е Неделя!
Дали е слънчево или мъгла в небето, не мога нито ден без кафенето. Това пространство аз усещам лично, владее ме със нещо магнетично.
Получихме на книжка свой късмет от вкусната новогодишна баница, сега денят напомня, че е ред да се обърне вече нова страница.
Като раздиплена от ветровете шхуна, със скърцащи мачти и кил, акостирах на брега на синя лагуна, и светът стана неочаквано мил.
Има ли слънчева светлина? Няма ли слънчева светлина отвъд мястото до което стига умът ни...
Добро ти утро, Госпожо Геновева. Не чакай от мен да салютирам пред твоята корона...
