Късни влакове, дъждовни...

Късни влакове, дъждовни...
Истории от Долната земя

Има две митични линии на БДЖ: София – Бургас по Подбалканската и София – Бургас през Пловдив... И магията не е само: “Този влак за Бургас е тъй бавен, аз сънувам дъждовния плаж...”. Стихотворението на Фотев е писано в нощния влак някъде около Ямбол, тоест около 4 часа на разсъмване, когато влакът се е поопразнил и си в една особена будност, сънно тракат релси, влакът пори мрака на Тракия, която е разхвърляна в далечни светлинки, които бавно изостават в безкрайната нощ...

Подбалканската е по-живописна, особено на път за Бургас, след като свършат тунелите преди Копривщица, минаваш покрай Зли дол, Калофер и така през цялото ни Възраждане... На разпределителната гара Дъбово, вечерно време, пътниците за Делиормана слизат и се качват шумно тия за Сливен и Бургас, говорът и темите в купетата се сменят, чуваш познати топоними от Бургас, който те очаква със солена сутрешна мъгла на гарата, където завършва пътуването на уморения лебед на локомотива...

Къде бургазлии се шляят преди нощния влак за Бургас ли, ами седят си в градинката на Кристал и наблюдават щъкането на софиянци, Фотев и това е описал, по-точно как се чувства бургазлията привечер, когато Витоша е теменужена и нежна, но някак страшна... “Хрилете ми изгаряха от въздуха. И перките ми блъскаха дърветата.” Знам къде е седял Фотев, като е написал това – на пейката срещу грозно сцепената глава на Стамболов...

Някои ще припомнят линията през Искърския пролом, на път за Берковица... но там е друго. Хората са по-сурови и гледат по-различно. “Всеки народ гледа различно” – ми каза веднъж Владо Янев, като се върна от Петербург. Сещам се и за оня разказ на Радичков, когато в претъпканото купе влиза жената “домашен хляб” и мъжете се преобразяват в тихи кавалери... Но това са други митологии.

Между другото, мисля, идеята на Айнщайн за относителността на времето възниква във влак, такъв е и примерът с разминаващите се влакове... А идеята му е инспирирана от преминаващите през различни часови зони влакове и усилието да се направи разписание на влаковете, което да координира както пътниците от Германия, така и за тия от Франция. А не е ли това първообразът на обединена Европа? Тя май и модерната литература е зачената във влак – сантименталното пътешествие на сър Лорънс Стърн из Франция и Италия (да, знам че е карета, но не е ли това първообразът на купето, преди още пейзажите да са фиксирани към влаковата линия), а на изток Идиотът Мишкин, Кройцерова соната, та се стигне до странните влакове, където стават невъзможните срещи на д-р Живаго...

Да, пътуването във влак е Животът, отворен и достижим като едно модерно откровение за всички класи. Световна класика.

Авторът

------------
Книгата е финансирана от конкурсна програма на Министерство на културата.
------------