Ноар

* * *

Първият учебен ден

Пое дъх и влезе. Зад чиновете чернееха дупки. Педагогът пъхна ръка под ризата и извади сърцето си, надребни го на късчета и започна да ги подхвърля. Чу се хрущене, мляскане, вой... Някои дупки набъбнаха и заръмжаха тихо. Той трескаво затърси нещо... Ропотът нарастваше. Педагогът свали дясната си ръка, но това не помогна... Бяха вече погълнати очите, показалеца на лявата му ръка, част от рамото му (въпреки тиковете).

Наближаваше краят на часа, когато той отвори черепната си кутия, дочу се доволно мъркане, това щеше да ги засити...

Настана мълчание. Врата се открехна и се затвори. Сама.

----------