Е-списание

Христо Фотев завеща на българската поезия най-точната и най-впечатляващата поетическа визитка: Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас.

Всяка година от май до юли (т.е. от държавните зрелостни и кандидатгимназиалните до кандидатстудентските изпити) и без това проблематичният български канон бива отново и отново проблематизиран в неговия максимално утилитаризиран вариант: като списък от произведения, обект на преразказ, литературноинтерпретативно съчинение, тема и пр.

Българското “пътуване” към Европа в новата ни история и най-вече в огледалото на следосвобожденската ни литература е травматичен опит – от внушенията за непроницаемостта между различни култури, съпътстващо Бай-Ганьовото “мърдане в пространството” до героите на Алек Попов то експлицира невъзможността за доближаване на нашенското до чужд, висок и затова неотменно възприеман като престижен културен образец.

Формално погледнато, книгата "Критически етюди" не може да получи точен жанров статут - сборник статии, писани от авторката  по различно време, по различни поводи и работещи със съвсем различни обекти. При по-задълбочен прочит обаче се оказва, че сборникът критически етюди на София Ангелова търси легитимацията на литературата за-себе си, тоест книгата дава възможност за преосмисляне на реални и практически натоварени въпроси, задавани на себе си от всеки от нас като читател