Е-списание

Страната “Никъде” и “Никога”

Автор: 
преди 9 години 1 ден

Има една тъмна, непозната страна. Нейните жители са винаги млади, защото не остаряват за да навършат тридесет години. Над тях като мрачна сянка витае смъртта. Те си мислят, че земята им е изтъкана от блаженство, от паяжина на нежни фантазии, от лунни лъчи, мистерии и сънища...

Една книга между историята и психологията на възмездието

преди 9 години 1 ден

Романът на Пламен Колев “Едночленното жури 3” или “Завръщането на Мария-Антоанета” е своеобразно продължение на трилогията, включваща излезлите по-рано повести “Едночленното жури” и “Едночленното жури 2”. И трите повести са свързани с темата най-общо за отмъщението или ако сме по-прецизни с истории за възмездието...

Национален литературен конкурс “С море в сърцето”, Царево, юли 2016 г. (резултати)

преди 9 години 2 дни

На официална церемония, организирана от община Царево, която се проведе на 02 юли 2016 г. в Лятното кино на града, бяха отличени финалистите във второто издание на конкурса “С море в сърцето”.

Изповед

преди 9 години 5 дни

След бурята
вълните ме изхвърлиха на бряг,
безлюден и изпълнен с неизвестност.
Морето ме пожали,
но ме осъди на изгнание.

Рожден ден

преди 9 години 5 дни

Хора,
аз съм моряк с интелект,
неголям и непретенциозен.
Чувствам понякога лек
и оцапан със проза стихът ми.
Ако въобще истината цапа.

Прозорецът

преди 9 години 5 дни

Един прозорец в нощите не гасне.
Един прозорец свети към морето
и неговата бледа светлина
се гони по водата с ветровете.

Лирична изповед

преди 9 години 5 дни

Мария!
Скоро ще се върна. Чакаш ли?
Отново те сънувах тази нощ.
Седеше на една вълна и плачеше,
тъй както плачат само паметниците...

Леденият кораб

преди 9 години 5 дни

Тежката корабна верига се източи като змия от клюзовете. Танкерът потрепери и се отпусна върху вълните. Край. След пет мъчителни денонощия – край! Двадесет и осем чифта очи погълнаха жадно обвития в мъгла и изпарения варненски бряг...

По синия път

преди 9 години 5 дни

В тъмното машините върху претрупаната му палуба приличат на трупове от праисторически чудовища, обгърнати от някаква подозрителна тайнственост. Утре те няма да бъдат такива страшни. А хората на брега, които бързат да отидат на работа, ще прочетат може би пътьом едно с още неизсъхнало мастило съобщение в някой ъгъл на вестника...

Моят син бележник

преди 9 години 5 дни

Разлиствам листите.
От разкривените и пъстри редове
морето се усмихва натъжено:
Забрави ме, момче.
Забрави ме наистина.

Страници