Е-списание

Предговор към "Ето ме днес съвършено разлистена"

преди 8 години 3 седмици

Явлението “Петя Дубарова” (1962-1979 г.) е уникално в българската литература – и би било такова във всяка една литература. С изключение на някои детски творби, написани във възрастта от 10 до 13 години, Дубарова, по време на кратката си литературна кариера, създава поезия, която носи отличителните белези на огромен талант.

(За) една споделена история...

преди 8 години 1 month

От известно време Бургас настоява над една нова своя концепция за култура, която би могла да се дефинира в перспективата на реставраторските импулси. Все повече истории на Бургас, с включени стари и нови снимки на града, излизат от печат – луксозни издания с подреден архивен и съвременен материал, и всички те с претенции, че показват града в развитие...

Субтилност и тънкост в “Тънка книжка” на Екатерина Йосифова

преди 8 години 1 month

“Тънка книжка” на Екатерина Йосифова е 11-та поред стихосбирка на една от най-нежните български поетеси. Композирана в два несъответни в количествено отношение цикъла, стихосбирката на Йосифова още с първия досег разкрива  нежна и изчистена до субтилен лаконизъм чувствителност, но едновременно с това и своеобразна устойчивост, разпознаваема чрез усещането за дискретно, ненатрапващо се битие на изисканата поезия.

Смъртта на редактора (или за статусите на Елка Стоянова)

преди 8 години 1 month

След всички модерни опити да бъде взривена всякаква прикрепеност на литературата към институции и институционални дискурси, се оказа, че “смъртта на автора” (най-сериозната институция) на практика е невъзможна...

Амооу, това Йелито ли е?!

преди 8 години 1 month

– Амоооу, ма тва Йелито ли йе? – умалителното прозвуча нелепо, на фона на внушителните ми 185 санта, постигнати с великолепни десетсантиметрови токове. Току-що бях слязла от колата, наконтена като за изложба, с кокетно чанте в ръката и дежурна усмивка. Четирите баби, накацали като врани на пейката пред бабината порта, опънаха вратове и се вторачиха в мен с катарактовите си очи.

Mamma Mia

преди 8 години 1 month

Обожавам Италия, простете за клишето. Обожавам италианците, с тяхната страст към живота, италианките, с вроденият им стил, обожавам храната им, с неповторимите подправки и сладоледът им, мек и гладък, единствен на света. Да стъпиш на италианска земя и да не изядеш един джелато, е непростим грях. И за да го избегна, без никакви угризения се отправих към един от ресторантите на летището, с твърдото намерение трите часа до следващият ми полет да ги прекарам там, в удобното кресло, в компанията на книга, кафе и сладолед.

Пе-те-пе

преди 8 години 1 month

Беше тиха, бургаска, майска вечер, от онези, в които ти иде да пееш на глас колко прекрасен е животът. Както пишат в книгите – от онези вечери, в които нищо не предвещава, че ще се случи нещо необичайно. Нещо разтърсващо. Нещо... нещо. А това, което щеше да се случи, нямаше да отнеме на Вселената твърде много време, защото всичко стана ужасно бързо.

Как да претеглим котка

преди 8 години 1 month

Всички мъже обичат да се смеят над женската логика. Виц след виц, кой от кой по-тъп, като в крайна сметка, квинтесенцията на всичките е, че истинска логическа мисъл имат само мъжете, докато при жените е инстинкт някакъв. С това напълно съгласен беше и Радо...

Anamnesis morbi

преди 8 години 1 month

Той е смешен, спокоен човек
и колекционира марки.
Тя му носи надвечер елек,
лично плетен и с пъстри шарки...

А нея я сравняваха с Волтер

преди 8 години 1 month

С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута й – тефтер, две куки, прежда,
в очите й – вселенската умора...

Страници