Невинност
Рисуваше копнежа си детето. Помоли ме за лист и молив. С две огледални запетайки сред небето детето нарисува чайка в полет.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Гледам в точния пейзаж
Ако е извор, отпили сме, ако е мост, преминали сме, ако е къща, сме влезли.
За да обичаш цялото човечество
За да обичаш цялото човечество, ти трябва да си сам. И непременно да носиш кръста на една обреченост, която като незаконна бременност от общоприетото да те отлъчва.
Ти и морето
Само морето е от тебе по-нежно, само морето е от тебе по-зло.
Градът
Море и вятър, пясъци и залези, отломки корабни и скелети на миди. Почти докосва прилива Казиното, сред плач на гларуси нехае “Богориди”.
Завещание
Ако тръгваш на път – не пресичай кервана от прелетни птици. Запомни калдъръма към прага на твоя баща. Ще се срещнеш с нечакани думи, с коварство и страх.
Изповед
Ако цялото небе не мога да ти дам, ще ти стигне ли четвърт луна и срещу нея две звезди – очите ми?
Есен
В Бургас, където и да тръгнеш, неусетно стигаш до морето. Прелива бистра светлина и в синьо, розово и златно приижда музиката на деня.
Солници
На края на града, на края на света са старите бургаски солници. Над тях в пещта на лятото, прозрачна, възнася се душата на водата.
Не знам какво да правя със душата си
Не знам какво да правя със душата си. Току напусне грешното ми тяло и без да се обръща чезне хей зад онзи облак, зад онзи хълм далечен, зад този кръгозор, в който съм осъден да бъда жив, свободен, тленен.
Молитва
Мечтите ми – подпухнали медузи – изхвърлени умират на брега... Как дните монотонно се тътрузят, как чакам, как жадувам любовта!
Безследно изчезнали
Целуни ме в паузата между “Лека нощ, деца” и новините, забрави, че има интересен филм.