Метаморфози
Звездите имат своя екзистенция. Те биха съществували една без друга, ако не бе им нужно да сравняват блясъка си. И в тъмното небе на страстите би имало по-малко глупост, ако познавахме добре природата на звездното…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Пеперуда
Мислех, че познавам пространството под лампите, когато ни оплита в гирлянди от гранит. Понякога съм падала – макар и във съня, добре си спомням кратката присъда на паветата.
Дневно море – нощно море
Вярвам в прилива на океана, но моето море е остров в шепота на континенти – кръстопътно море...
Капитани
Капитани – весели под вехтите фуражки, барби, лъвове на риболова, пият просто вино от крайбрежието – вино за мъже, а вън вали...
Свобода
Идваш, свободна вълна, вятър над крайбрежния пясък. Гърди– два обли камъка, окъпани със светлина и вода...
Кръстът в теб
На прозореца е дъждът. Оросява пустотата на двора, измива кръвта от спомена. Съществуваш с вярата в тишината и болката от изгубената надежда.
Човекът с ангелския глас
Човекът с ангелския глас не пее в хор църковен, той е безбожник и жена си бие. Звъни фалшиво нейната камбана, когато му изневерява с глухонемия хлебар и всички гладни чуват.
Това стихотворение
Това стихотворение, което пишем заедно с мерло върху покривката и преди нас Омар Хайям е писал върху глинените чаши.
Кучето на клошаря не ме харесва
Кучето на клошаря не ме харесва. Настървява го моят парфюм – като статуетка от страх увисва в кристалния въздух.
Емигрант
Отрязан коловоз. Последна гара. Сред хората е. Никого не среща. Как иска с някого да разговаря, как иска да го питат нещо...
Ще стегне куфарите
Ще стегне куфарите циганското лято. Созопол ще се свие – опустял до бяло. Морето мрачно ще оближе от скалите следите на горещото ми тяло.
Нозете ни
Нозете ни не виждат от умора. Кервани без следи. Следи без хора. Оставяш ни. Пред нас ли ходиш...