Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Възможност

Свободата – да бъдеш себе си. Да изпееш един блус, да изпиеш един блус...

Поезия

В търсене на равновесие

С какво да те нахраня, моя мисъл, в това непоетично настояще? Душата ми изсъхна от соленото, от дългото пътуване към утрото.

Поезия

Музиката

Пияно пиано, пияно пиано... Пришпорени ноти се удрят в тавана, в прозореца – щърбо парче от луна, а струи светлина, ах, каква светлина...

Поезия

Суша

Изпиват ме слънчасалите делници, на ситни глътки бавно ме изпиват. Пресъхвам като затревена мелница, в която само мравките се скриват. Пресъхват и очите, и сърцето...

Поезия

Нощно крайбрежие

Противна, гола, вдъхновена – внезапно изпълзя луната... Как пламна цялата вселена в сиянието й брокатно!

Поезия

Пепел

Отвъд звездите, в полуздрача потрепва синьото на бриза. Наоколо – човеци мрачно шекерени петлета ближат.

Поезия

Творчество

Един невидим пръст чертае, решава нещо вместо теб. И виждаш: знак неразбираем в познатия семеен герб.

Поезия

Разплискано сребро

Гмуркам се. Частица от морето съм. Усещам го във всичките си фибри – дълбоко, хладно и спокойно. Оплитам се във водораслите.

Поезия

Хайку

От първия плач до последния вдъх. Между тях е животът.

Поезия

Невинност

Рисуваше копнежа си детето. Помоли ме за лист и молив. С две огледални запетайки сред небето детето нарисува чайка в полет.

Поезия

Гледам в точния пейзаж

Ако е извор, отпили сме, ако е мост, преминали сме, ако е къща, сме влезли.

Поезия

За да обичаш цялото човечество

За да обичаш цялото човечество, ти трябва да си сам. И непременно да носиш кръста на една обреченост, която като незаконна бременност от общоприетото да те отлъчва.