Христо Фотев беше средно на ръст момче, слабичък, тънък като комар, с продълговато лице, с големи очи във формата на бадем, с тънка мека светлотъмна коса. При общуване за по-кратко, той умееше да остави много добри впечатления. Умело си прикриваше слабите страни...
Видях Недялко Йорданов да се върти пред редакцията на вестник “Черноморски фронт” и аз изскочих навън. По-рядко започна да се появява видимо по улиците на Бургас. Беше директор на Бургаския театър и нямаше толкова време, за да го губи. Често, когато напишеше нещо поетично, Недялко търсеше пишещ брат, за да му го прочете. Не веднъж ме е намирал в кафене “Малина” и ме е водил в театъра...
Мнозина са убедени, че този въпрос може да има само един-единствен отговор: Яворов се отправя към Анхиало през 1899 г. от романтични подбуди. Още повече, че поетът почти не дава категоричен отговор по този въпрос в анкетата с Михаил Арнаудов през 1911 г. А в “Автобиография” лаконично отбелязва: “От Сливен ме преместиха в Анхиало… В Анхиало написах “Калиопа”, вдъхновен от една хубава мома българска, съжалявах, че не съм се оженил за нея”...
Миналия път ний казахме, че с упорит самопожертвувателен труд успяхме да раздрусаме от основа турската държава, че с това зададохме страх на всички ония, които са крепили и подкрепят още Турция, че врагът ни се мята вече задъхан, като риба върху пясъка, и че външният свят говори и твърдо набляга да ни се даде исканата от нас правда...
