Когато дойдеш
Когато дойдеш, слез от автобуса – със него си пътувала на север към тихите пристанища...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Поетът, който не издаде книга
Поетът, който не издаде книга, го няма вече между нас. Не се напива до безпамет, не ругае. На никой не досажда и никой от бръщолевенето му не страда.
Компарсита
Вечният стои зад парапета, а по стълбите пак слиза Красотата. Кавалерът – Герб от някаква монета нежно й крепи ръката.
Пантомима
Един печален Арлекино смеха във чаша си наля и в среднощното казино за последен път се смя.
Осанна! (Библейски сонети)
“Осанна” – вика на възбог тълпата и пътя Му застила със цветя. Но толкоз е непостоянна тя – като глухарче, носено от вятър. Познава я Иисус, затуй тъгува; прескръбна е душата Му, боли...
Реката
Времето смалява бреговете й – прозрачна тишина тече спокойно, гладко и безпаметно.
Битие
Като в замък средновековен, с отдавна преселени отвъд обитатели, животът ми тече. Отварям врата след врата.
Демиург
С най-тъничкото си длето времето вае нашето съвършенство – голото теме на мъдростта.
Възможност
Свободата – да бъдеш себе си. Да изпееш един блус, да изпиеш един блус...
В търсене на равновесие
С какво да те нахраня, моя мисъл, в това непоетично настояще? Душата ми изсъхна от соленото, от дългото пътуване към утрото.
Музиката
Пияно пиано, пияно пиано... Пришпорени ноти се удрят в тавана, в прозореца – щърбо парче от луна, а струи светлина, ах, каква светлина...
Суша
Изпиват ме слънчасалите делници, на ситни глътки бавно ме изпиват. Пресъхвам като затревена мелница, в която само мравките се скриват. Пресъхват и очите, и сърцето...