Градът
Море и вятър, пясъци и залези, отломки корабни и скелети на миди. Почти докосва прилива Казиното, сред плач на гларуси нехае “Богориди”.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Завещание
Ако тръгваш на път – не пресичай кервана от прелетни птици. Запомни калдъръма към прага на твоя баща. Ще се срещнеш с нечакани думи, с коварство и страх.
Изповед
Ако цялото небе не мога да ти дам, ще ти стигне ли четвърт луна и срещу нея две звезди – очите ми?
Есен
В Бургас, където и да тръгнеш, неусетно стигаш до морето. Прелива бистра светлина и в синьо, розово и златно приижда музиката на деня.
Солници
На края на града, на края на света са старите бургаски солници. Над тях в пещта на лятото, прозрачна, възнася се душата на водата.
Не знам какво да правя със душата си
Не знам какво да правя със душата си. Току напусне грешното ми тяло и без да се обръща чезне хей зад онзи облак, зад онзи хълм далечен, зад този кръгозор, в който съм осъден да бъда жив, свободен, тленен.
Молитва
Мечтите ми – подпухнали медузи – изхвърлени умират на брега... Как дните монотонно се тътрузят, как чакам, как жадувам любовта!
Безследно изчезнали
Целуни ме в паузата между “Лека нощ, деца” и новините, забрави, че има интересен филм.
Гарваните чупят орехи (тристишия)
Гарваните чупят орехи. Затрупано в преспите времето губи значение.
Синя кръв
Морето има синя кръв. От висотата на ронливия ни бряг се виждат ясно: пулсиращите му артерии, задъханите вени...
Кръговрат
Морето, старото пристанище и гарата... Магическите улици крайбрежни с пресечна точка – старият часовник.
Поколение
Наричат ни изгубеното поколение – излъганото, проиграното, задръстено с илюзии за някакво си светло бъдеще. Не ги виня.