Солници
На края на града, на края на света са старите бургаски солници. Над тях в пещта на лятото, прозрачна, възнася се душата на водата.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Не знам какво да правя със душата си
Не знам какво да правя със душата си. Току напусне грешното ми тяло и без да се обръща чезне хей зад онзи облак, зад онзи хълм далечен, зад този кръгозор, в който съм осъден да бъда жив, свободен, тленен.
Молитва
Мечтите ми – подпухнали медузи – изхвърлени умират на брега... Как дните монотонно се тътрузят, как чакам, как жадувам любовта!
Безследно изчезнали
Целуни ме в паузата между “Лека нощ, деца” и новините, забрави, че има интересен филм.
Гарваните чупят орехи (тристишия)
Гарваните чупят орехи. Затрупано в преспите времето губи значение.
Синя кръв
Морето има синя кръв. От висотата на ронливия ни бряг се виждат ясно: пулсиращите му артерии, задъханите вени...
Кръговрат
Морето, старото пристанище и гарата... Магическите улици крайбрежни с пресечна точка – старият часовник.
Поколение
Наричат ни изгубеното поколение – излъганото, проиграното, задръстено с илюзии за някакво си светло бъдеще. Не ги виня.
Човекът
Човекът, който всяка сутрин, когато слънчицето грейне, и младите жени излизат навън с найлонови торбички да хвърлят нощния боклук... ей тук...в кварталния контейнер – Човекът, именно Човекът... е по-щастлив сега от…
Поличба
Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно – допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно... Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа – с половината си разум и със цялата си кожа.
Към...
Не вярвах, че ще доживея... Какво да правя, извинете... Все още дишам Аз... И пея – един от старите поети.
Бургаски вечери
Бургаски вечери, рибарски мрежи сръчно изплетени от тънка мъгла. О, разкажете ми, от къде взехте толкова синя, добра тишина.