Битие
Като в замък средновековен, с отдавна преселени отвъд обитатели, животът ми тече. Отварям врата след врата.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Демиург
С най-тъничкото си длето времето вае нашето съвършенство – голото теме на мъдростта.
Възможност
Свободата – да бъдеш себе си. Да изпееш един блус, да изпиеш един блус...
В търсене на равновесие
С какво да те нахраня, моя мисъл, в това непоетично настояще? Душата ми изсъхна от соленото, от дългото пътуване към утрото.
Музиката
Пияно пиано, пияно пиано... Пришпорени ноти се удрят в тавана, в прозореца – щърбо парче от луна, а струи светлина, ах, каква светлина...
Суша
Изпиват ме слънчасалите делници, на ситни глътки бавно ме изпиват. Пресъхвам като затревена мелница, в която само мравките се скриват. Пресъхват и очите, и сърцето...
Нощно крайбрежие
Противна, гола, вдъхновена – внезапно изпълзя луната... Как пламна цялата вселена в сиянието й брокатно!
Пепел
Отвъд звездите, в полуздрача потрепва синьото на бриза. Наоколо – човеци мрачно шекерени петлета ближат.
Творчество
Един невидим пръст чертае, решава нещо вместо теб. И виждаш: знак неразбираем в познатия семеен герб.
Разплискано сребро
Гмуркам се. Частица от морето съм. Усещам го във всичките си фибри – дълбоко, хладно и спокойно. Оплитам се във водораслите.
Хайку
От първия плач до последния вдъх. Между тях е животът.
Невинност
Рисуваше копнежа си детето. Помоли ме за лист и молив. С две огледални запетайки сред небето детето нарисува чайка в полет.