Дядо Симеон почука на вратата и като получи отговор, влезе по терлици в кабинета. Това ми направи силно впечатление, та го запитах къде са му обувките. – Ами, че вънка ги оставих, кални са, пък тука гледам чистичко държите – заоправдава се дядо Симеон, но се върна и си обу обувките...
Още от входната врата на районното управление ме лъхва познат мирис на силен парфюм. А това е сигурен знак, че снощи пак са бродили някои от проститутките в квартала, сигурно за някакъв скандал в близките заведения. Най-често се сбиват помежду си за клиенти, всяка гледа да хване чуждестранен моряк, повечко плащат...
Противоречиви чувства ме връщат към едно дело, завършено отдавна. То не беше трудно от правна страна. Затруднихме се само при издирване на автора на престъплението. Всъщност, това не е рядко явление – никой престъпник не се явява сам да си признае, че е извършил престъпление...
Началникът на службата затвори папката със зелени корици, премести я към края на бюрото и енергично стана от стола. Отвори желязната каса и взе друга папка, малко по-малка, но също така зелена на цвят...
След всяко завръщане от отпуск полковник Несторов обхождаше кабинета си по няколко пъти, сякаш за първи път влизаше в него. Като добър приятел се радваше на срещата с всеки предмет и му се струваше, че всичко е ново, току що поставено...
Винаги съм изпитвал отвращение от тези дела. Те не са трудни от правна и фактическа страна, напротив, разследването им е леко. Вярно е, че понякога се затрудняваме, докато намерим укриващия се родител, който съзнателно променя местожителството си, не се адресно регистрира...
Старши лейтенант Николов излезе от дежурната стая и реши да намине първо към трети пост. Тръгна по перона, наоколо районът грееше под светлините на десетки прожектори. Коловозите на гарата след заминаването на влаковете вечер оставаха празни. Колкото повече доближаваше до диспечерския пункт, в ушите му отекваха острите писъци на железничарските свирки...
