Облаци на залез слънце
И изведнъж виждаш живота си като вдлъбнат пейзаж в различни сезони, или в различни часове на деня ...
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
И изведнъж виждаш живота си като вдлъбнат пейзаж в различни сезони, или в различни часове на деня ...
Само името остава, а плътта се сменя, а плътта изтича.
Където човек е замесен, там е винаги тъмно. Светят единствено в мрака големите наши идеи.
Създадена от жертвите на трима – със имена Баща, Съпруг и Брат, сега си триединна – като бог и точно толкова сама.
Звездите имат своя екзистенция. Те биха съществували една без друга, ако не бе им нужно да сравняват блясъка си. И в тъмното небе на страстите би имало по-малко глупост, ако познавахме добре природата на звездното…
Мислех, че познавам пространството под лампите, когато ни оплита в гирлянди от гранит. Понякога съм падала – макар и във съня, добре си спомням кратката присъда на паветата.
Вярвам в прилива на океана, но моето море е остров в шепота на континенти – кръстопътно море...
Капитани – весели под вехтите фуражки, барби, лъвове на риболова, пият просто вино от крайбрежието – вино за мъже, а вън вали...
Идваш, свободна вълна, вятър над крайбрежния пясък. Гърди– два обли камъка, окъпани със светлина и вода...
На прозореца е дъждът. Оросява пустотата на двора, измива кръвта от спомена. Съществуваш с вярата в тишината и болката от изгубената надежда.
Човекът с ангелския глас не пее в хор църковен, той е безбожник и жена си бие. Звъни фалшиво нейната камбана, когато му изневерява с глухонемия хлебар и всички гладни чуват.
Това стихотворение, което пишем заедно с мерло върху покривката и преди нас Омар Хайям е писал върху глинените чаши.