Зимна хроника

Зимна хроника

Бавно тъмните кръстове
на кресливите гларуси слизат
да разгледат отблизо
човешкия род... Януари.
Нито сняг, нито дъжд – да удари.
Само пясък и скъсани стари цигари,
по които търкаля се бризът.

Новините долитат –
възторжени, нежни, отровни...
От крилата на днешния вестник
не вести, а въглени падат!
И събира душите на моите ближни Площадът.
И разбира – те вече не любят, не мразят,
не страдат, не помнят.

Аз си мислех: Край морския бряг
боледува единствено климатът,
а какво се оказа? Навярно усещате вече –
тук е друга държава.
И Господ, и цар са далече.
Календарът не вярва,
но в нас е преминала Зимата...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------