Към Божи гроб

Към Божи гроб

на сестра ми Румяна

Обувките, които ми подари Съдбата,
ме оставиха боса на чужда земя,
в която се раждат често
пророци.

Аз не прозрях веднага това.

Гледам сега –
боси и нищи край мен се тълпят
да ми подаряват обувки:
да ги възнеса
а тайно искат да чуят
„Разпни го!”

Съдбата, която до вчера ме водеше за ръка,
ме изостави край ерусалимската крепост
заради съблазънта да пренапише себе си...

Аз вървях край езерото Галилея –
богата и боса грешница,
по камъните за утре.

С обувките тази скъперница,
Съдбата,
ми подари пътуване.
Без тях – очи :
за божието и за кесаревото.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------