Поверие за любов
Все тия стари, подредени атоми,
осъдени да бъдат наши думи...
Животът е пристанище за вятър,
избухнал и утихнал помежду ни.
Веригата на мисълта се къса,
но по-свободни от това не ставаме.
Към дъното пътува хвърлен пръстенът,
а навикът шепти: “Щастливо плаване!”
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Иван Ненков
Иван Ненков е роден на 08.01.1961 г. в с. Партизани, Варненско. Завършва Българска филология в ШУ "Еп. К. Преславски" (1985). Работил е като учител в с. Партизани. Живее в гр. Несебър. Журналист, поет с китара, сатирик, автор на песни на "Щурците", Тони…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар