Пътуване

Пътуване

Билетът – въглен от огнище старо –
гори в дланта ми... Господи, къде съм?
Защо дойдох на тази тъжна гара
едно наследство спомени понесъл?

Мълча като каторжник, върху който
веригата не може да мълчи.
И гледам как животът взима свойто
преди да вземе моите очи...

Целувам сам зарастващите белези
в минутата, когато лъскав Влакът
изсича сребърни искри от релсите
и ги разпръсква – сякаш думи – в мрака.

А на перона – мама, тате. Знам,
след малко ще си тръгнат те по склона...
И ще останат като на икона
в душата ми. И ще ме чакат там.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------