Дай си ръката, приятелю!

Дай си ръката, приятелю!

Дай си ръката, приятелю,
дай я, не страдай от скрупули...
Времето властва влиятелно,
време не стига под купола...
Време за песен и радости
и за красиви мечтания...
Дай си ръката до старост и
докато тръпнем в желания.
Нека ни гледат – завиждат ни!
Нека ревнуват и близките!
Стига любов сме зазиждали
заради хорските приказки!
Раснат полека децата ни,
имаме стрехи обичани,
ала нима са достатъчни
пълно, докрай да обичаме?
Пълно, докрай да завъртаме
грубия диск на животите,
глупаво да не изтърваме
такта изнервен на нотите.
Днес ако нещо пропускаме,
утре ще бъдем безпаметни...
Сгушвай при всяко препускане
в обич ръцете ми пламенни!

Дай си ръката, приятелю...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------