Капитани
Капитани – весели под вехтите фуражки, барби, лъвове на риболова, пият просто вино от крайбрежието – вино за мъже, а вън вали...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Свобода
Идваш, свободна вълна, вятър над крайбрежния пясък. Гърди– два обли камъка, окъпани със светлина и вода...
Кръстът в теб
На прозореца е дъждът. Оросява пустотата на двора, измива кръвта от спомена. Съществуваш с вярата в тишината и болката от изгубената надежда.
Човекът с ангелския глас
Човекът с ангелския глас не пее в хор църковен, той е безбожник и жена си бие. Звъни фалшиво нейната камбана, когато му изневерява с глухонемия хлебар и всички гладни чуват.
Това стихотворение
Това стихотворение, което пишем заедно с мерло върху покривката и преди нас Омар Хайям е писал върху глинените чаши.
Кучето на клошаря не ме харесва
Кучето на клошаря не ме харесва. Настървява го моят парфюм – като статуетка от страх увисва в кристалния въздух.
Емигрант
Отрязан коловоз. Последна гара. Сред хората е. Никого не среща. Как иска с някого да разговаря, как иска да го питат нещо...
Ще стегне куфарите
Ще стегне куфарите циганското лято. Созопол ще се свие – опустял до бяло. Морето мрачно ще оближе от скалите следите на горещото ми тяло.
Нозете ни
Нозете ни не виждат от умора. Кервани без следи. Следи без хора. Оставяш ни. Пред нас ли ходиш...
Когато дойдеш
Когато дойдеш, слез от автобуса – със него си пътувала на север към тихите пристанища...
Поетът, който не издаде книга
Поетът, който не издаде книга, го няма вече между нас. Не се напива до безпамет, не ругае. На никой не досажда и никой от бръщолевенето му не страда.
Компарсита
Вечният стои зад парапета, а по стълбите пак слиза Красотата. Кавалерът – Герб от някаква монета нежно й крепи ръката.