Януари

Януари

Във бяло и във черно се стовари,
поръсен с всички цветове и светлосенки,
върху сърцето ми се срина януари...
Гласът на океана всички бентове

и всички брони на душата счупи.
И три пъти Атлантика преплувах
насън със поп каро и с вале купа...
Наяве поп спатия ме целуваше...

Една цигара пет пъти изгасна...
Сърцето ми прескочи седем пъти...
Гласът на океана все тъй страстен
и магнетичен беше тази сутрин,

в която толкова красиво те излъгах...
Че не боли. Че няма теб да любя
от днес в прегръдките на другите...
Сърцето ми, повярвай, ще изплува.

* * *

Водите в залива са били сребърни.
Люлеели са нежно кораба... и теб...
А залезът е оцветявал в розово
Дори въжетата в ръцете ти, моряшките...
И вятърът косите ти е рошил...

* * *

Най-тежката луна потъна
в нощта срещу десети януари
сред тъжните води на океана.

* * *

Врязват се въжетата в ръцете ти.
Линията на брега сега бледнее.
А утрото едва-едва просветва.
Далеч назад остава кеят.
И делниците шумни и припрени.
Морето, твоята любов, се смее...
И плаче, сърди се и стене.
Руменина от изток пали реите...

* * *

Вода върху вода.
И голи клони.
И никакво усещане
За самота.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------